• Самоковецът д-р Антон Унтерберг донесъл от Виена около 1860 година първия „фотографически апарат” за Иван Доспевски

 

Показват в изложба първите български фотографии. Експозицията е посветена на 150-годишнината на българската фотография и с нея Историческият музей в Самоков гостува на Регионален исторически музей-Бургас. Изложбата е подредена в Историческата експозиция на РИМ.

Фотография като изкуство, свързано с навлизането на индустриалната революция, се появява у нас още в началото на 60-те години на 19-и век в град Самоков. Историята на българската фотография започва с имената на Анастас Карастоянов и неговите синове Иван и Димитър, Иван Доспевски, Ксенофонт Смрикаров, Димитър Германски и Петър Хаджимитов. Те са придворни и военни фотографи, работят в самоковски и столични  ателиета, обучават свои последователи и създават школа – до оператори в киното и телевизията.

Документалната изложба „Първите български фотографи“ е в ретро стил. Събраните в нея стари фотографии са натоварени и с много история за семейната и колективна памет, за период на модернизация и трансформации в частния и обществен живот на родното общество непосредствено преди и след Освобождението. Автор на изложбата е Невена Митрева от Исторически музей – Самоков, фотографска обработка – Андрей Домишляров.

Градът на първата българска печатница, на първото българско списание, на Самоковската художествена школа е пръв и във фотографията. Самоковските патриоти и радетели за чист български език наричали фотографията „светлопис” – изкуство на светлината.

 

Пионери

От своя първи ден фотографията е мерило за напредъка и степента на индустриализация на едно общество. Нейното появяване в град Самоков още в началото на 60-те години на 19-и век говори, че самоковци са били пионери едни от първите придобивки на индустриалната революция в Европа. Според данни, съхранявани в Историческия музей в Самоков, първия „фотографически апарат” донесъл от Виена около 1860 година самоковецът д-р Антон Унтерберг за Иван Доспевски. Иван Доспевски несъмнено е първият фотограф в Самоков със собствен фирмен знак в четири варианта, отпечатани във Виена. През 60-те години на 19-и век той гласи: „Йованчо Димитри Доспевски фотограф”.

За основоположник на българската фотография се счита Атанас Николов Карастоянов (1822-1880). Роден в Самоков. Изработва матрици за илюстрации на книгите, отпечатвани в Самоков. Придворен фотограф в Белград (1862-1877) с ателие и собствен фирмен знак в различни варианти. Направил портрети на Левски и други български революционери. По време на Руско-турската война е военен кореспондент. Анастас Карастоянов е родоначалник на фотографската династия Карастоянови.
Първата фотоизложба в България е направена от Иван Карастоянов, син на Анастас Карастоянов, през 1892 г. по време на Пловдивското изложение, а през 1898 г. Иван Карастоянов е заснел 140 участници в Априлското въстание.

 

 

Семейството

Семейството на Анастас Карастоянов, 1867 г., Белград
Дъщерите Аника и Мариола, Христаки?, синовете Иван и Димитър, съпругата Виктория Димитрова Смрикарова – Карастоянова.
Фотограф: Анастас Н. Карастоянов, без фирмен знак.

Наследници

Синовете на Анастас Карастоянов Иван и Димитър, също фотографи, си идвали в Самоков и фотографирали съгражданите си, така че сега е трудно да установим кои фотографии са правени в Самоков, защото всички носят фирмения знак на придворния фотограф на сръбския княз – Анастас Карастоянов: „А.Н.Стоянович фотограф у Београду”.

 

Фирмени знаци

Фирмен знак на Иван Доспевски, 60-те години на 19-и век.

 

Сюзан Зонтаг:

Снимката не е само резултат от сблъсъка на събитието и фотографа; самото снимане е събитие и то ти дава изключителни права – да се впуснеш, да посегнеш или пък да пренебрегнеш случващото се. Чрез намесата на фотоапарата намира израз чувството ни за ситуация. Вездесъщото присъствие на фотоапарата внушава, че времето се състои от интересни събития, които заслужават да се заснемат. Това пък автоматично ни дава усещането, че всяко събитие, каквото и да е от морална гледна точка, след като веднъж е започнало, трябва да тече докрай – така че на тоя свят да се роди нещо ново: снимката.

* Сюзън Зонтаг е американска писателка, авторка на художествена литература и есеистика в областта на философията, литературната критика, културологията, фотографията и други

 

Фотографски мисли

“Светлината не чака никого. Или си там, или пропускаш. Завинаги.” – Кен Рокуел
“Фотоапаратът не прави снимки. Фотографът ги прави.” – Кен Рокуел
“Купуването на фотоапарат не те прави фотограф. Прави те собственик на фотоапарат.”
“Има два вида фотографи: тези, които снимат, и тези, които говорят за това и пишат по форумите.” – Кен Рокуел
“Няма правила за правене на добри снимки. Има просто добри снимки.” – Ансел Адамс
“Истинската снимка не се налага да бъде обяснявана, нито пък може да бъде предадена с думи.” – Ансел Адамс
“Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.” – Ансел Адамс
“Няма нищо по-лошо от брилянтно ясна снимка с неясна идея.” – Ансел Адамс
“Във всяка снимка винаги присъстват поне двама: фотографът и зрителят.” – Ансел Адамс
“Понякога успявам да попадна на някое място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.” – Ансел Адамс