Без европерспектива Западните Балкани ще бъдат оставени на Изтока

Нарушените обещания на ЕС към държавите от Западните Балкани неизбежно ще засилят влиянието на Русия, Турция и Китай. Най-голямата опасност обаче идва от допълнителното укрепване на авторитарните режими в региона, пише „Нойе Цюрихер Цайтунг” (НЦЦ).

Според публикуван в изданието анализ, отказът от начало на преговорите за членство в ЕС отваря вратите за засилване на влиянието в региона на държави като Русия, Китай и Турция, което води до реални рискове.
Най-големият проблем не е в опасенията, че тези държави може да се обърнат към Москва, Пекин или Анкара, а в реалната опасност от засилване на авторитарните режими в тях.
Малко вероятно е Москва или Анкара да станат нови притегателни центрове за балканските държави. Ефективното ниво на сътрудничество с тях е изчислено отдавна. Руският дял във външната търговия на региона е 6% срещу 73,5% на ЕС. Договорът за свободна търговия между Сърбия и Евразийския съюз няма да промени нещо съществено в тази посока. По отношение на сигурността регионът разчита на Запада. Албания, Черна гора, а скоро и Северна Македония са членове на НАТО. Натам се стреми и Косово. Сърбия и Босна и Херцеговина участват в програмата на НАТО „Партньорство за мир”.
„Населението вероятно се забавлява с турски сапунени сериали и симпатизира на вожда от Кремъл, но западният начин на живот продължава да бъде мечта. Изключително силната миграция на населението продължава да е насочена на север и на запад. Дори и младите сърби рядко търсят късмета си в Москва или Цариград. Авторитарните държави на Изтока определено могат да предложат на Балканите по-малко неща, отколкото Западът”, се твърди в НЦЦ.
Дори в традиционно проруската Сърбия 45% от населението е за членство в ЕС и само 17% подкрепят участието в Евразийския икономически съюз.
Друг съществен елемент е фактът, че трите източни държави нямат общи цели в региона.
Русия иска на първо място да попречи на разширяването на западните съюзи на Балканите и да ги отслаби посредством малки кризи на техен терен. Пекин и Анкара гледат на региона като на транспортен коридор за търговия с Централна и Северна Европа.
Трите държави имат диаметрално противоположни позиции по косовския въпрос. Москва и Пекин подкрепят суверенитета на Сърбия, докато Анкара се опитва да се представи като защитник на мюсюлманите.
В такава обстановка е много трудно да се появи обединен антизападен блок.
Но дори без сериозна конкуренция от Изток, Западът губи на Балканите, а с него и онези части от местното население, които искат модернизация и демократизиране на държавите си.
В бъдеще ще става все по-трудно да се представят ценности като върховенство на правото, демокрация и либерална пазарна икономика, които биха допринесли за дългосрочно стабилизиране на най-конфликтния регион в Европа.
Истинските победители са местните автократични елити, които побеждават на избори с националистически лозунги и в същото време се обогатяват от олигархичните структури. Те ще имат още по-малко основания да чуят десетките хиляди недоволни граждани в Сърбия, Черна гора или Албания, които през последните месеци излизат на улиците и настояват за реформи в областта на правосъдието. /БГНЕС