Нови участъци от вътрешната крепостна стена на антична Пауталия са разкрили археолози в Кюстендил по време на продължаващото проучване на археологическия обект пред художествената галерия в града, съобщиха от Регионалния исторически музей. Обектът се проучва за втора поредна година, а целта му е да се довърши и да разшири площта на проучването в южна посока, каза археологът Румен Спасов.
През тази година е разчистено трасето на антична улица Декуманос (път с ориентация изток-запад в римски град), но тя не е била проучена в цялост, защото част от нея попада в съвременните пътеки, които пресичат парка. Археолозите са продължили изследванията на вътрешната крепостна стена, като са разкрити нови участъци от нея, в южна посока.
“Това е единственият подобен случай на територията на днешните български земи – подобна стена не съществува в нито един от другите големи градове – нито в Сердика, Филипопол или Одесос. Става въпрос за това, че в късноантичната епоха – 5.-6. век – укрепеният в равнината град Пауталия, който е с площ от 30 хе, е бил разделен на две части чрез изграждането на една нова крепостна стена. Какво е наложило това, какво се е случило с двете части на града – дали са продължили да живеят успоредно, или в едната животът постепенно е замрял – това са въпроси, на които продължаваме да търсим отговор”, каза Спасов.
Археологът уточни, че в сегашния си вид разкритието не дава добра представа за значимостта на откритото до момента. “Това е част от един голям обект – на площ от два дка, от който сме проучили едва една четвърт. Обектът има много дълга история – най-старите следи от живот, които откриваме, на дълбочина от три метра датират от 4-тото хилядолетие пр. Хр., което означава, че поне на фона на сегашните резултати от проучванията в Кюстендил нашият град има шестхилядолетна история, посочи Румен Спасов.
