Черквата „Свети Никола” и старите гробища в Дупница от години тънат в забрава и всяват ужас. Картината е зловеща още на пръв поглед, но отчаянието нараства с всяка крачка към храма. Остатък от стара врата, служеща за капак на шахта, посреща всеки, решил да отиде на гроба на близък.

Лампите покрай стълбите за черквата са счупени.

Покрай стълбите нагоре са разхвърляни боклуци. Вляво от стълбите – останки от осветление, лампите са счупени. Вдясно – строящата се от години сграда на бъдеща зографска школа, опасана от строително скеле. Чешмата пред черквата не работи, а около нея са струпани боклуци. Фасадата на храма също е започнала да се руши. Заради счупен олук по стената вдясно от входа има теч. Част от прозорците са счупени. Гледката към гробището е тъжна и страховита. По гробовете растат храсти и дървета. Пътеки няма. Голяма част от паметниците са изпочупени, навсякъде – боклуци. Натрупани са сухи клони, пънове…

Гробовете са занемарени.

Преди дни в социалните мрежи се появи призив за помощ. С апела се съобщава, че тази неделя доброволци от града и назначеният преди около година свещеник към храма отец Иван Айдаров смятат да почистят района. Организаторите споделят, че имат нужда от резачки, кирки, лопати и камион за извозване на отпадъците. Заради състоянието на черквата потърсихме архиерейския наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски.

„Започваме смяна на дограмата на черквата и ще направим ел. инсталация. В момента се договаряме за това какви ще са прозорците и т.н. и до края на ноември трябва да са готови. За всичко това от Софийската митрополия ни отпуснаха 10 000 лв. След това постепенно почваме възстановяване.

Бъдещата школа по дърворезба се строи от години.

Надявам се, отново с помощта на митрополията и със средства от дарения, догодина да започнем ремонт. Във вътрешната част на черквата има влага, паднала е мазилката. Всичко е руини. Намеренията ни обаче са да направим ремонта и черквата да се възстанови, да стане действаща, въпреки лошата й слава на гробищна черква. Много се проточи и строителството на школата по дърворезба, която искаме да създадем, но се надявам догодина да приключим”, каза Паликарски.

Отец Георги Паликарски

Както е известно на дупничани, църквата „Св. Никола” не  функционира от 30 години. Затворена е, след като спират погребенията и гробището е преместено в квартал „Южен” (по-известен като „Прогона”). „Св. Никола” е най-старата църква в Дупница. Изградена е през 1609 година, от дърво. Турците я опожаряват два пъти, след което през 1844 година е построена монолитно. В притвора й има уникален стенопис „Баташкото клане”, който за съжаление е сериозно повреден. „Стенописът е рисуван от момче от Дупница, което е било свидетел на клането в Батак. Това момче е придружавало башибозуците, нахлули в Перущица и Батак да потушават Априлското въстание. Водило е волове с кола по нареждане на турците. След като се върнало, направило стенописа”, разказа Паликарски. Архиерейският наместник посочи още, че черквата е уникална и с архитектурата си. Обясни: „Църквата е уникална и със скритите си куполи. В интериора й има 12 скрити купола. Освен това има много хубава акустика. Дължи се на глинените гърнета, които са зазидани в стените”.

В църквата „Св. Никола“ е гробът на последния български архиерей на Самоковска епархия – митрополит Ефрем, починал в средата на 18-и век.

„Там е историята на Дупница. През 1955 г., при ремонт на пода, са намерени останките на владиката Варлаам. Той е бил сподвижник на свети Симеон Самоковски, който е от дупнишкото село Тополница. Св. Симеон Самоковски и  владиката Варлаам са се укривали в църквата след въстанието, избухнало в района, когато Австро-Унгария обявява война на Турция.

Гробището е в окаяно състояние.

Двамата са разкрити и св. Симеон е закаран в София и обесен, а отец Варлаам е убит в Дупница и погребан в черквата. След 9 септември 1944 г. там е избит елитът на Дупница. Най-видните и интелигентни хора на града – съдии, адвокати и др., считани от тогавашната власт за народни врагове, са били заставени да изкопаят масов гроб. След това са убити и заровени в него. Там са погребани и военни, генерали, участник в Руско-турската освободителна война, носил Самарското знаме”, добави Георги Паликарски.

Чешмата не работи и е обградена от боклуци.

Черквата „Св. Никола“ е със стойността на паметник на културата, но не й е даден юридически статут за това.

 

Please follow and like us: