Дупничанка проплака от комшии в Усойка

  • Надежда Гърнева: Райна и Иван Пашови ме тормозят, влизат в двора, взеха ми тръбата…

  • Жената е разочарована и от отношението към старите хора

 

Възрастна дупничанка вдигна ръце от съседи в село Усойка, оплака се и от полицейски служители в Бобошево. 85-годишната Надежда Гърнева дойде в редакцията на в. „Вяра” и плачейки, разказа, че съседите й Райна и Иван Пашови я тормозят от години. Възрастната жена се чувства онеправдана и обидена и от поведението на полицаи от участъка в Бобошево, които по думите й, вместо да й помогнат, са защитили комшиите. Ето част от разказа на Надежда Гърнева:

„През пролетта съседите Пашови свалиха метална тръба от наша селскостопанска сграда (перде). Тръбата минаваше по покривите на бараките, в които преди години гледахме животни. Те обаче си я прибраха, сложиха я на скелето на лозницата си. Попитах ги кой е направил това, Иван каза: „Не знам кой я е сложил, а тръбата е ваша”. То си личи, че е наша. Идва Райна, питам я защо са ми взели тръбата. Отговори ми: „Мажо ти”. Отвърнах й: „Райна, мъжът ми умря преди 8 г.”. Разплаках се, а тя почна да ме обижда. Един друг комшия се намеси в спора: „Леля Надко, не се карайте, като оберат гроздето, ще ти върнат тръбата”.

Оплаках се в полицията. Защото освен че ми взеха тръбата, имат дръвчета на границата с нашия двор. Клоните на тяхна круша падат върху джамлъка ми и заради това ми се наводни кухнята. На 2 ноември ми се обажда кварталният на Усойка – не го познавам, не му знам и името, да отида там и да се разберем. Райна му казала, че водата тече от мазето ми. Как така тече от мазето? Мазето ми и сухо, а стаята – мокра! Вратата цяло лято стоя отворена, да изсъхне. Кварталният не иска де влезне и да погледне, защо дойде тогава?! Примирих се, не мога нищо да направя. Комшиите обаче почнаха да ми говорят, че една лоза от моите им била пречила, отрязах я и поисках да ми върнат тръбата.

Двама полицаи дойдоха на 2 ноември, като единият ми каза аз да си сваля тръбата от тяхното скеле. Като излезнаха от нашия двор, отидоха у комшиите да се уговарят! Така ли трябва да ми отговори? Така ли трябва да направят? С какво съм виновна, та да ходя в комшийския двор да си взимам тръбата, която е поставена на високо. Пак плаках, а като се прибрах в Дупница, отидох направо в полицията. Помолих да извикат началника на полицията в Бобошево Габровски (става въпрос за началника на полицейския участък в Бобошево старши инспектор Лъчезар Габровски, бел. авт.). Разказах му всичко. И него го попитах: „Така ли трябва да се държи кварталният?”. Казах му също: „Тоя полицай, като не може да служи на народа, да иде да пасе козите, на негово място друг ще дойде. Габровски ми каза: „Не плачи. Да не вдигнеш кръвното. Ти си сама, като умреш, няма кой да те види”. Разбирам го, той не им е наредил да постъпят така, но на мен няма кой да ми помогне”.

Възрастната жена е категорична: „Искам да оставят тръбата там, където си беше. Тя не е скъпа, но си е моя. И не е само заради тръбата. Те цял живот ме тормозят. Добре че живея в Дупница и ходя на село от време на време. Ако бях там постоянно, досега да не съм жива. Влизат ми в двора. Бъркат ми във водомера. Намерих във водомера дрехи. Отрязаха ми синджира и го взеха, катинара оставиха на един колан. Като ги попитах защо, било, за да не ми замръзне чешмата. Аз още ходя, сама се обслужвам и не съм упълномощила никого да ми бърка във водомера! И това показах на полицая, той не иска да погледне! Рода ли му е Райна, близка ли му е, не ме интересува. Докога ще има ваши и наши?! Така ли трябва да е?! И защо е това безразличие към старите хора?! Ние сме работили за тая страна. Била съм работник в обувния завод, в леярната в Дупница?! Това ли заслужих?! Да няма кой да ме защити?! Сама съм, защото дъщеря ми е в Германия. При нея са и децата й. Едната внучка е на 19 г., учи. Другата е полицайка, а третото е момче и е футболист. С двойно гражданство са и си милеят за България, ама си идват само за по няколко дни през лятото. Не могат да ми помогнат.”

Надежда Гърнева подчерта, че чака отговор от полицията. „С Райна не можеш да се разбереш! Искам полицията да се намеси и да ми отговори! Тия хора искат да ме уморят! Не знам къде да ида! Кажете ми вие какво да направя?!”

Участъкът на полицията в Бобошево и споменатото семейство запазват правото си на отговор.