• В края на миналия месец той беше сред официалните гости на „Банско филм фест”

 

Симон Гитъл е един от най-добрите катерачи в света в момента. В края на миналия месец той беше сред официалните гости на „Банско филм фест”. Легендата в алпинизма Райнхолд Меснер го включва в своя сборник „Убийството на невъзможното“ сред онези личности, допринесли, според него, за “чистия” стил в катеренето.

Гитъл е роден през 1984 г. в Южен Тирол. На 18 г., докато учи дърводелство, среща в планината човек, който го кара да размисли за бъдещето. Така италианецът решава да стане планински водач и да се отдаде на планината. Казва за себе си, че има привилегията да живее мечтата си. Катери алпийски скални стени и ледени маршрути. Има експедиции в Индия, Китай, Патагония, Перу, Аляска, Гренландия. Един от хората, с които катери в свръзка, е Томас Хубер. През 2016 г. е обявен за „Алпинист на годината“ в Италия. Целта му са девствените върхове и прокарването на нови маршрути.

Баща на две деца.

 

  • Вашият път в катеренето започва съвсем случайно, били сте дърводелец. Бихте ли рзказали малко повече за началото?
  • Още в детсвото си, като ученик, установих, че теорията не ме влече, не се чувствах добре в училище и за мен единственият начин да намеря някакъв баланс, някаква хармония беше спортът, по-силовите занимания, които нямат общо с академичното образование. В училище винаги съм се чувствал като човек, който е по-скоро маргинализиран, неразбран… Единствният начин, по който се опитвах да намеря себе си, беше в някакъв вид спорт. И така, в младежките си години непрекъснато търсех своя път и ставаше все по-трудно, защото не успявах да го намеря. Съвсем случайно се сблъсках с алпинизма, докато пътувах на стоп, и след като направих първото си изкачване и се прибрах вкъщи, преди да заспя, изведнъж ми стана абсолютно ясно, че това е пътят, по който трябва да поема.

 

  • Животът Ви се върти около това да откривате и изкачвате стени и върхове по нови маршрути. С годините как се променя катеренето Ви – става ли то по-безопасно, или напротив – с трупането на опит предприемате по-рискови изкачвания?
  • Характерът на тези маршрути, които аз избирам от самото начало, с годините не се е променил. Може би се променя степента на трудност, но начинът, по който избирам маршрутите си, не се променя, това е моят почерк. Аз не го променям с годините, може би само трудността се променя по някакъв начин.

 

  • Кой е най-големият Ви страх, свързан с катеренето?

 

  • Страхът от собствената смелост… Когато съм решил да направя нещо, взел съм решението, никой не може да ме спре и това е нещото, от което се страхувам най-много.

 

  • А кое считате за най-голямото си постижение – нов маршрут, като този на Чима Гранде или Одисей*, или някой друг, не толкова голям, но който по други причини е по-ценен за Вас?
  • Мисля, че маршрутът „Can you hear me?“** в Доломитите, който е свързан с една много сериозна история. Това не е най-сложният, най-трудният маршрут, с който най-много се гордея, но той значи най-много за мен, защото съм вложил най-много в него. Идеята за тази линия дойде от един много специален за мен човек, много важен приятел – Герхард Фигл. Той ми предложи да направим този маршрут заедно и ми каза, че мога да мина този маршрут само с него. И аз му обещах. За съжаление, преди да направим това, той загина по време на експедиция. За мен беше изключително важно да си удържа на обещанието. Направих го сам… За него. И това беше премиерно изкачване.

 

 

  • А кой за Вас е най-големият катерач в момента?
  • Двете ми момчета. Те са на 3 и на 6 години и са моят пример в живота, защото за тях всичко е възможно, те нямат спирачки.

 

  • Как балансирате между катеренето и семейството? Защото, за да се получава добре, катеренето изисква да му се отдадеш изцяло, както и семейството? 

 

  • Може да се случи само ако жената до теб е много толерантна и напълно стои зад това, което правиш. Но за мен е абсолютно ясно, че семейството е най-голям приоритет и след него идва голямата ми страст.

 

  • А Вашата съпруга също ли се катери?

 

  • За щастие, не.

 

  • Били сте на експедиции къде ли не. Има ли място, където все още не сте били, район, където много искате да отидете?

 

  • В Бразилия. Отивам идната пролет. Там има красиви големи стени, високи между 300 и 600 метра. Ще бъда с Аарон Дурагати (Aaron Durogati), който е парапланерист. Планът ни е да летим с парапланери и да се катерим.

 

  • Миналата година Вашата свръзка Томас Хубер беше гост на „Банско филм фест”, той, също като Вас, се занимава и с други екстремни спортове. Правили ли сте с него някакви други екстремни неща, освен катеренето?

  • Какво означава екстремно?

 

  • Бейсжъмпинг, например, фрий соло (катерене без въжета)?

 

  • Не, много би ми харесало, но, за съжаление, твърде много ме е страх за бейсджъмпинг. А фрий соло съм катерил съвсем малко.

 

  • Какво мислите за случващото се днес по високите планини, за комерсиализирането на алпинизма? 

 

  • Мисля, че алпинизмът винаги ще има своето място, извън масовия туризъм по планините. Но не мога да кажа на някого по какъв начин да се катери и дали въобще да се катери. Нямам право да казвам на хората какво да правят, защото и аз не приемам някой да ми казва какво да правя.

* През 2015 г. Гитъл прави първо изкачване на „Erbe der Vаte“ по Чима Гранде, Италия, заедно с Андреа Обербахер. Същата година осъществява премиерно изкачване на „Одисей“ – най-трудният бигуол маршрут (1400 м, 8а+) по Северната стена на Айгер, Швейцария, заедно с Роджър Шели и Робърт Джаспър.

** На 27 юни 2018 г. той прави солово първо преминаване на маршрута “Can you hear me?” (8+/ A2, 550 м, 21 въжета) на Чима Скотони, Доломитите. Отнема му 2 години работа по проекта. Линията е в памет на приятеля му Герхард Фигл, който първи я забелязва, но загива през 2017 г. в Хималаите./БНР, интервю на Таня Иванова

 

Please follow and like us:
fb-share-icon0