Красимир Костов е роден на 01.09.1995 г. в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави благодарение на Георги Киров, който по това време е футболист в „Подгорец” (Коларово), по-късно играл с фланелката на „Беласица” (Петрич) и гръцки отбори. Вратарският пост Костов заема още от първи клас. Съществена причина да бъде вратар е неговата майка, шивачка по професия, която, изработвайки спортни фланелки, е слагала №1 на неговата. В отбора „Беласица” при треньора Любомир Личков започва като ученик в четвърти клас. В шести клас се явява на кастинг в благоевградския „Пирин 2001”. Одобрен е и остава в тима, където негови треньори са Ивайло Андонов, Росен Пашов, Христо Войнов, Александър Царевски, Бисер Златински и Мирослав Митев. По време на зимната ваканция като ученик в 12-и клас той преминава в отбора на „Пирин” (Разлог), където е титуляр при юноши старша възраст, но бързо прави впечатление с качествата си и застава под рамката на мъжкия тим на клуба, играещ тогава в „Б” група. От следващата година е привикан в отбора на „Пирин” (Благоевград), участник в „Б” група, а след това и в „А” група. След като отборът на „Пирин” изпада от майсторската група, е поканен да играе в отбора на „Ботев” (Враца). От година и половина е титулярен вратар на „Ботев” (Враца). Участник е в младежкия национален отбор на страната ни.
На официална церемония в концертната зала на Враца той бе удостоен с приза „Футболист на годината”. Статуетката му бе връчена лично от кмета на общината Калин Каменов.
Веднага след пристигането си в родния край от Враца той даде интервю за „Вяра”:
– Очакваше ли това голямо признание?
– Миналата година бях втори в класацията, а тази бях приятно изненадан с първото място. Това е голяма чест и признание за мен, но и в същия момент и голяма отговорност пред треньори, ръководство и фенове.
– На какво се дължи слабото представяне на отбора ви през есенния дал на настоящото първенство в Ефбет лига?
– Според мен спортното щастие ни обърна гръб и в много срещи, в които трябваше да бъдем краен победител, ние достигнахме до неочаквани загуби. Натрупа се доста напрежение, духът ни беше сломен и за жалост отличният според мен футболен специалист Сашо Ангелов пое цялата вина върху себе си и напусна треньорския пост. В последния мач, който изиграхме във Велико Търново срещу местния „Етър”, показахме, че сме на прав път и съм уверен, че ще продължим така и напролет.
– Къде ще прекараш коледните и новогодишни празници и какво си пожела да ти се сбъдне?
– Ще бъда със семейството си в Коларово. Пожелах си най-вече да бъда жив и здрав, да се радвам на съпругата си Ивана и едногодишния си син Божидар.
– Какво не успя да постигнеш във футболната си кариера?
– Твърде млад съм за вратарския пост. Обличал съм фланелката на младежкия национален отбор, ред е да сторя това и с А-отбора на България. Зареден съм с амбиции и желание и ако съм жив и здрав, без контузии и с Божията помощ да се реализира тази моя мечта.
