“Галъп интернешънъл” публикува нивата на доверие в институциите в обобщение на 2019 г. заедно с данни от последните три десетилетия.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие в обществото – в края на годината 23 на сто изразяват доверие към Народното събрание, а 67 процента недоверие, показват данните на “Галъп”.
Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните оценки (62 процента) значително надвишават позитивните (29 на сто).
Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверието в края на годината е 56 на сто, а недоверието – 30 процента.
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента са се движили в стойностите, регистрирани и в края на годината. Като цяло през тази година доверието в НС всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години, коментират социолозите.
Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта, а погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще, отбелязват анализаторите.
През 2019 г. нивата на доверие в правителството са останали под 30 на сто, а на недоверие – над 60 процента. При на т.нар. “Апартаментгейт” дяловете на доверие са намалели по-близо до 20 на сто.
През 2018 г. пък правителството се е ползвало с малко по-добри нива на популярност в сравнение с 2019 г . Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно по повод повишението на цени, смятат от “Галъп”. Може би и заради победата на ГЕРБ в изборите за Европейския парламент тенденция на спад в доверието не продължи, победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението, посочват анализаторите.
През 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50 на сто, а недоверието – около и малко над 30 процента.
Отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент, както и естествената в хода на мандата “ерозия” на показателите. Въпреки всичко засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг, тоест доверието е по-високо от недоверието, коментират от агенцията.
Според данните на “Галъп” за последните три десетилетия началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието, а после обикновено следва “ерозия” на доверието. Едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на Георги Първанов.
През цялото време – и през 90-те, и след това, парламент и правителство са с ниски нива на доверие. Но като че ли във второто десетилетие на този век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре и по-стабилно отколкото в първото, отчитат от “Галъп”, като уточняват, че сравнението между различни мандати трябва да е внимателно, доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и задачи.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10 на сто и на недоверие над 80 процента) с кризата по време на правителството на Виденов.
Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери, което показва, че дори в икономически успешни и спокойни мандати отношението на българите към институциите остава негативно, отбелязват от “Галъп”.
Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би в годините непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г. се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение, уточняват от “Галъп”. Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ, оглавявано от Симеон Сакскобургготски.
По традиция президентът е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев, а с най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, коментират анализаторите.
Данните на “Галъп” са базирани на ежемесечната изследователска програма “Политически и икономически индекс” на “Галъп интернешънъл”. Последната вълна на изследването е между 29 ноември и 6 декември 2019 г. сред 803-ма души./БТА
