На 20 декември църквата почита свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден. Наричат го и Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета (“подкови”), поръсени със сусам. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако “полазникът” е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.
На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът от дома.
На този ден не се иска и не се дава нищо назаем – нито пари, нито стока.
На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
На този ден не се смята за добре, ако се зачене дете, защото ще се роди с недъг.
На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще бъде суша.
Ако на този ден вали дъжд, през април също ще валят дъждове и ще има плодородие.
Ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг, се счита за добра поличба.
Ако на този ден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие от мед.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това него ден не работят особено младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат.
Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден, е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: “Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
