-
21-годишният Ивайло Йорданов се превъплъти в ролята на майор Орлински
-
Емил Севдин: Това е един прекрасен момент за българския народ и за населението на Дупнишко
142-годишнината от Освобождението на Дупница беше отбелязано подобаващо във вчерашния ден. Възстановката, която се прави за трета поредна година, отново показа посрещането на майор Орлински в района на ПГ „Акад. Сергей Павлович Корольов” в града.
Този път в неговата роля влезе 21-годишният Ивайло Йорданов от Дупница. Младият мъж е бивш възпитаник на същото училище, а в момента е танцьор във ФТА „Актавис”. Децата започнаха да викат „Идат, идат!” и секунди след това той дойде на кон откъм местността Рибарника заедно с още няколко момчета, пременени като офицери с пушки, саби и пики.
Младият мъж беше посрещнат от отец Иван Айдаров, който играеше Сaкеларий Христо Костов – архиерейския наместник към тогавашната дата. След това те пресъздадоха автентичния диалог от 2 януари 1878 година. И през 2020 година цялата възстановка бе умело ръководена от художествения ръководител Воин Войнов.
След това шествието на свободата пое към паметната плоча на майор Орлински, намираща се на едноименната улица. Там директорът на Исторически музей-Дупница произнесе кратко слово.
„Скъпи съграждани, честит празник! Защото днес празнуваме освобождението на нашия град от петвековна османска власт. Преди 142 години нашите предци, дупничани, посрещат ескадрона на майор Иван Павлович Орлински от 4-ти Мариопулски полк, който според военновременните закони на практика регламентира присъединяването на Дупнишко към освободените земи.
Именно този момент и този ден е преломният в историята на нашия град, защото Дупница стъпва в епохата на новото време. Време на свободно развитие, модернизация и благоустройство”, каза пред дупничани Геренска.
След това кметът на Дупница Методи Чимев и неговият заместник Крум Милев поднесоха венец пред паметната плоча. Шествието продължи по улица „Орлинска”, а след това и по централната „Николаевска”. Немалко дупничани наблюдаваха колоната от балконите си, а някои от тях бяха излезли по тротоарите пред домовете си, за да приветстват участниците във възстановката. През цялото време шестващите пееха патриотични песни, а духовата музика не спираше да свири.
На почетната плоча на дупнишките опълченци пред Дома на техниката бяха поставени венци от кметското ръководство, председателя на ОбС Костадин Костадинов и общинския съветник от СДС Георги Георгиев.
След края на възстановката се изви голямо хоро, на което се хванаха участниците в шествието, кметът инж. Методи Чимев и много граждани. Настъпи всенародно веселие, имаше питки и червено вино за дупничани.
Ивайло Йорданов не скри гордостта си, че е бил избран да изиграе майор Орлински.
„Участвам във Фолклорен танцов ансамбъл „Актавис” и моят ръководител Воин Войнов ме избра за ролята на майор Орлински. Не мога да кажа, че дълго съм се подготвял, за да се превъплътя в този велик човек, всичко стана много бързо. Чувствам се специално и много добре в тази си роля. За мен е истинска чест да бъда част от този ден и хубав празник. Хубаво е да се знае историята. Трябва да я помним и пазим, да я разказваме на идващите поколения”, коментира Ивайло Йорданов, който изигра майор Орлински.
Уредникът „Археология” в Исторически музей-Дупница също участва дейно в шествието, пременен с калпак, ямурлук и пушка.
„Това е един прекрасен празник за нашия град, който последните три години го отбелязваме така, както трябва. Забелязвам, че присъстват по-малко хора от изминалите години, но се надявам, че тези, които са тук, носят празника в сърцето си”, заяви Емил Севдин.
Той разказа с повече подробности и какво се е случило на деня, в който Дупница е била освободена:
„На 2 януари 1878 година, по стар стил, Дупница се освобождава. Идвайки вестта, че турците идват и са на Дрен и Диканите, местното население освобождава града. Всички го напускат, остават само няколко старци. Това се случва на 27 декември. Периода от 27 декември до Нова година всъщност населението е било в една ситуация на паника, тъй като са знаели какво ги очаква. Защото ако руснаците не дойдат тук, това е можело да означава, че турците може да се върнат и тогава ще има саморазправа с населението. За целта обаче местните първенци подхождат много държавнически и решават, че трябва да изпратят делегация до Дрен. Тази делегация се състои от няколко човека и тръгва вечерта, без никой да знае. Те отиват в щаба на руснаците и търсят висшия офицер, на когото да кажат каква е причината за посещението им. Цялото идване на войските се забавя с 1-2 дни, защото е трябвало да се вземе окончателно решение дали майор Орлински с неговия отряд да предприеме действия към Дупница и на юг от нея, или да останат там. За наша огромна радост те идват и освобождават града ни. Това е един прекрасен момент за българския народ и за населението на Дупнишко като цяло, както и на Горна Джумая.
След около 500 години османо-турско робство българите чуват така очаквания възглас „На свобода!” и „Ура!”. Ние днес не можем да си представим каква емоция и какво въодушевление е имало сред местното население. Затова изказвам адмирации към организатора на събитието Воин Войнов и всички, които са го подкрепили и Дупница да отбелязва празника на свободата си. Можем да си честитим този ден в това прекрасно настроение и празнично време. Виждате, че времето е невероятно и максимално близо до такова време, което било тогава. Разбира се, тогава е имало много повече снегове. Честитя деня на свободата на всички дупничани и българи. Нека помним, че сме българи и никога не забравяме това, най-вече в ежедневието си. Това е било мечта на десетки поколения българи – да се освободят. В кратки периоди е имало моменти на емоция и въодушевление заради моментни състояния на постигане на по-голяма свобода. Говоря за идването на руснаците, когато се освобождават гърците или сърбите. Но ние нашата свобода я спечелихме. Защото българският народ спечели нашата свобода. Да, благодарение на руския щик и пушка. Но всички тези опълченци, които са дали живота си за свободата ни, една част от тях виждаме тук, на паметната плоча, са от нашия край. А има още десетки хиляди хора, които са подпомагали бойните действия, като са осигурявали най-важното за една армия. Те са осигурявали провизии и достъп за това по тази територия да бъде преминавано максимално бързо и лесно. Руснаците са били подпомогнати от смелостта на храбрия българин, който със своята жертвоготовност постигна свободата ни”.
