Петдесет и седем ритуални огньове лумнаха вчера вечерта в населените места в Пернишко, съобщава БТА. Независимо от водната криза, жителите на региона се събират на най-големия зимен празник, за да гонят злото с маски, хлопки и огнен танц. В наричанията си местните ще поискат също повече вода и пълен язовир през новата сурвакарска година, чието начало се възвестява в нощта срещу 14 януари. Провокирани от ситуацията с недостиг на живителната течност, вече се появиха нови модели сурвакарски костюми. В персонажите присъстват празни туби или бутилки от вода, вързани около кръста на сурвакаря върху звънците му.
Перничани тъгуват, че заради водната криза фестивалът „Сурва“, който трябваше да се проведе в края на януари, бе отменен. Затова с още по-голяма стръв са се подготвили за нощта на влезлия в съкровищницата на ЮНЕСКО обичай Сурова.
Нощта на старостилния Васильовден е най-шумната през годината в Пернишко, защото се гони лошотията и се отварят вратите на доброто.Традицията повелява, че колкото по-страшни са ликовете на маскираните, толкова по-голяма е магическата им сила срещу злото. Колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили. Обредният танц около огъня се изпълнява в специален ритъм. Групата се предвожда от водач в гвардейски дрехи, наричан бюлюкбашия. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли – ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Все повече обаче напоследък дружините се попълват и от жени, доказвайки, че еманципацията е намерила място дори във вековната традиция.
Вратите на всички къщи в населените места са широко отворени и всеки странник е добре дошъл в сакралната нощ в Пернишко. В домовете се редят специални трапези с баница със сирене и праз, ритуална погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия. По първи петли сурвакарите започват да обхождат къщите с пожелания за здраве и берекет. Те са най-желаните гости във всеки дом. В двора на всяка къща се разиграва обичаят „Сватба“, който символизира желание за женитба и пълен дом с деца. Селата си гостуват едно на друго и се поздравяват при среща на маскираните групи. Застанали най-отпред, водачите кръстосват саби и си пожелават здраве, щастие и спогодия между двете села, а след това се прегръщат и се поздравяват с общо сурвакарско хоро.
Подготовката за Сурова продължава цяла година. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила. Често костюмите тежат над 50 кг, но всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния.
Традицията е съхранена в общините Перник, Радомир, Ковачевци, Земен и Брезник. В село Ковачевци е изграден етнографски комплекс „Сурвакари“, показващ самобитния български обичай. По проект за трансгранично сътрудничество в брезнишкото село Кошарево най-емблематичната къща в населеното място е превърната в музей на маската. В село Ярджиловци се пази сурвакарски звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас.
Сурвакарството в Пернишко се съхранява като светиня.

 

Please follow and like us: