Почина българският политик, математик и дипломат Благовест Сендов

Наследник е на известния Ушев род от Банско, носел е името на дядо си – войвода от Разложкия окръжен революционен комитет

 

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщи, че на 19 януари 2020 г. е починал акад. Благовест Сендов.

Световноизвестният български математик, изтъкнат държавник и общественик – ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония си е отишъл на 87-годишна възраст.

Роден е на 8 февруари 1932 г. в Асеновград.

Реформаторът на образованието и науката в България Благовест Сендов е дълбоко свързан с Банско. Големият български учен и държавник е наследник на известния Ушев род. Майка му Марушка, която възпитава у него любовта към знанието и науката, е с високо за времето си образование, получено в Американския колеж в Самоков. Благовест Сендов носи името на дядо си Благо Ушев – един от членовете на Разложкия окръжен революционен комитет на ВМРО, активен участник в освободителните борби в Пиринския край.

Благовест Сендов се гордееше с корените си, обичаше Банско и милееше за неговото развитие.

През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет, специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва. Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и т.н., на 7 монографии и над 30 учебника.

Кандидат на науките е от 1964 г., професор от 1968 г., член-кореспондент на БАН, от 1974 г., академик от 1981 г. и председател на Българската академия на науките от 1988 г. до 1991 г.

Освен с политическите и научните си постижения Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието”, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. Системата е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г.

Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука.

Кандидатира се за президент на изборите през 1992 г., като получава 2,24% от гласовете.

Парламентарната му кариера продължава с подкрепата на БСП. Председател и заместник-председател е на Народното събрание от 1995 г. до 1997 г. и отново от 1997 г. до 2004 г.

Посланик е в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините от 2006 до 2014 г.