148-ата годишнина от рождението на патрона на града отбелязаха тържествено в гр. Гоце Делчев. В знак на почит и преклонение пред живота и делото на Гоце Делчев венци и цветя бяха положени на неговия паметник от ръководството на община Гоце Делчев, Неврокопския митрополит Серафим, народния представител Богдан Боцев, представители на политически партии, патриотични организации, институции, учебни и детски заведения в града.
Гоце Делчев е значима фигура за цяла България, каза по време на честванията на 148-годишнината от рождението на революционера историкът Кирил Алексиев.
Гоце Делчев е значима фигура за цяла България, защото в неговите действия, в неговата идеология той е продължителят на Левски. Това каза за БТА директорът на историческия музей в Благоевград Кирил Алексиев. Той допълни, че има неоспорими доказателства, които показват, че неговите виждания и действия се припокриват почти изцяло с тези на Апостола на свободата Васил Левски. Гоце Делчев е следвал неговите идеи и не е случайно, че народът го е възприемал като Апостол на свободата за българите в Македония и Одринско, допълни историкът.
В областния център на Пиринско годишнината беше отбелязана с церемония. Пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград се събраха много граждани, които да отдадат почитта си към революционера. Венци и цветя пред паметника му положиха представители на културните институции, на местната и централна власт, общественици и граждани. В церемонията участваха и военни от военното формирование 26 400 в Благоевград.
Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Писани и неписани спомени и легенди разказват за героичния дух и безсмъртното му дело.
Роден на 4 февруари (23 януари стар стил) 1872 година в град Кукуш в семейството на Никола и Султана Делчеви, той бързо осъзнава, че човек може да бъде силен и свободен само ако се бори. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.
Рано изгражда у себе си злоба към неправдата. Негово верую в живота става борбата срещу османската тирания и османската господстваща система. Идеалите му го превръщат във виден деец на Македоно-одринското национално революционно движение. Целия си съзнателен 31-годишен живот Гоце посвещава на поробения български народ.
През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е учител в Щип, където учителства Д. Груев, един от основателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена впоследствие на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Гоце Делчев е привлечен в организацията от Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на ВМОРО е, че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание.
Революционните чети, водени от видни дейци на ВМОРО, стават все повече и повече. Движението се разраства по села и градове.
През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО. Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.
През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването на новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването “на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност” и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки постигнатите успехи в организационното й изграждане Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903-та за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.
В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Петнадесет часа турците не смеят да приближат и петнадесет часа останалите бойци гледат мъртвия Гоце и им се късат сърцата.
Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на големия революционер. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той пише: “Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цял народ.”
И до днес народът ни продължава да пее и жали своя безсмъртен герой и пази в сърцето си Гоце Делчев./ БГнес, БТА, община Гоце Делчев
