Планинска спасителна служба-Дупница навърши 65 години

Евелина Малинова е първата и единствена засега жена спасител в дупнишкия отряд

 

Планинската спасителна служба в Дупница празнува 65 години от основаването си. Това е един от най-натоварените отряди в страната, най-вече заради големия интерес на туристите към циркуса на Седемте рилски езера. Хиляди са и животите, спасени благодарение на доброволците от дупнишкия отряд. В момента той се състои от 20 планински спасители и четирима стажант планински спасители. Тази година курсовете трябва да завърши и една дама – Евелина Малинова, която ще стане първата планинска спасителка в историята на дупнишкия отряд. Другите ще започнат цикъла от курсове, който е в продължение на 2 години.

Независимо дали е горещо лято, или мразовита зима, „Ангелите от планината“ са на своя пост и помагат на всеки един турист, изпаднал в беда. Смелчаците от ПСС-Дупница не се страхуват от прищевките на природата и без страх поемат към поредното труднодостъпно място и правят и невъзможното, за да спасят поредния човешки живот.

През 2019 г. няколко от дупнишките спасители са били на интересни експедиции в Кавказ до върховете Казбек и Елбрус, който е и най-високият връх в Европа. Други петима души от ПСС-Дупница пък са били на планината Проклетия в Албания, където се изкачиха до най-високия й връх Мая Езерце (2694 м). Отрядът вече разполага с нова, втора моторна шейна, която подпомага дейността. В началото на декември 2019 година дупничанинът Георги Апостолов подари на ПСС професионален дрон, който също е много полезен при акциите.

„Нашият отряд е един от най-натоварените в България. Това може да се види много ясно и по статистиката, която се води от централата. Миналата година бяхме втори, а тази година трети по брой акции в планината. Отрядът ни дава дежурства на Седемте рилски езера през ски сезона и през лятото в месеците юли, август и септември. Само през последния уикенд там имаше четири доста тежки травми. Ако хората ни не са горе, за да реагират адекватно, може да се стигне до още по-лоши ситуации“, каза ръководителят на дупнишкия отряд Кирил Чолаков. Той и неговите колеги си пожелават за 65-годишнината дългоочакваната база на Рилските езера да стане факт.

„Очакваме тази година да ни се случи така очакваната и желана база на Рилските езера. Наскоро пак се заговори за нея. Уж все са последни съгласувания и документи, които се изискват за започването на процедурата и пускането на обществената поръчка. Дано тази година това да се случи. Това много ще подпомогне работата ни. Ще има хора на терен горе постоянно, които ще могат да окажат нужната помощ във всеки един момент. Също така тази база ще съкрати много и времето за реакция и пристигане на спасителите до пострадалите. В определени ситуации времето е много важен фактор. Дано за тази годишнина поне да видим, че започва да се прави нещичко. Това просто трябва да се случи сега“, завърши Кирил Чолаков.

 

Историята на Планинската спасителна служба в Дупница

Още със зараждането на туристическото движение в България възниква необходимостта от запознаване на летуващите в планината с нейните опасности и правила за тяхното избягване. Така през 20-те години на 20-и век в София се сформират доброволни групи. След няколко спасителни акции популярността на тези групи нараства и през 1933 година се основава Българската спасителна служба. През 1950 г. службата става санитарна формация към БЧК със свой щат. По това време броят на спасителите е бил около 50 души.

На 18 декември 1954 година в района на хижа „Рибни езера“ започват да се обучават планински водачи. Лавина обаче затрупва 42-ма от тях, като 3-ма загиват. В спасителната акция участват и доброволци от Дупница. Два месеца по-късно на 19 февруари 1955 година председателят на Околийския комитет на БЧК в Дупница (тогава Ст. Димитров) д-р Васил Пачаръзов кани участниците в спасителната акция и се решава да бъде сформирано в Дупница спасително ядро.
Два месеца по-късно е и първата спасителна акция. На 7 и 8 април 1955 година се провежда операция по спасяване на 11 туристи в района на хижа „Иван Вазов“. През есента на същата година за началник на звеното е избран д-р Вангел Паризов -лекар, спасител и алпинист. За завеждащ учебно-спортната работа е избран Сотир Сотиров. Ръководител на аварийната група е Георги Калев. В спасителното ядро влизат Стефан Гавазов, Костадин Кърконьов, Андон Киров, Атанас Тасев, Ангел Томанов, Борис Богоев, Георги Шишков, Георги Лазаров (Гофе), Георги Дюлгеров, Георги Смочевски, Димитър Томанов, Димитър Шишков, Емил Шатровски, Крум Войнов, Кирил Харизанов, Христо Христов, Юри Белчев, Янко Ташев. В дупнишкото спасително ядро влиза и Костадинка Костадинова –  първата жена планински спасители в страната.

Дупнишките спасители започват редовни занимания, а през почивните дни дават дежурства на хижа „Скакавица“ – първата високопланинска хижа в България, на хижите „Ловна“, „Самоковището“ и при необходимост на заслона „Иван Вазов“. Именно там през юни 1955 година се провежда и първият курс за планински спасители.

16 август 1957 година отрядът организира акция по спасяване на 2-ма туристи от Германия, които са пострадали в района на хижа „Рибни езера“. Чужденците са със счупени крайници и са транспортирани до болница. Постепенно към ядрото се включват още хора – Аргир Аргиров, Борис Атанасов, Димитър Бельовски, Миладин Васев, Никола Начев и д-р Цветан Милтенов, Асен Матеев.

На 31 декември 1959 година е проведена мащабна акция по търсене и спасяване в района на хижа „Иван Вазов“ на 62-ма ученици, изгубили се в планината. На 29 юли 1961 година е оказана помощ на управителя на хижа „Рибни езера”, който е поразен от мълния.
От 1965 година начело на звеното застава Борис Атанасов. Отрядът продължава да изпълнява своите задължения, като участва с доброволен труд и при строежа на новата хижа “Скакавица“, обезопасява ски писти, построява нови маршрути. През следващите години в историята на отряда има записани също няколко по-големи спасителни акции. На 6 май 1968 година е организирано търсене на безследно изчезнало дете по река Отовица. На 27 януари 1974 година е проведена акция по изваждане на 2-ма алпинисти, затрупани от лавина. На 4 март 1977 г. – акция по търсенето и спасяването на 6-има алпинисти от Чехословакия в района на връх Калин. Тази акция е по времето на силното земетресение във Вранча с магнитуд 7.4 по Рихтер, усетено в цяла България.
През 1981 г. начело на звеното застава д-р Исак Исаков, а през 1984-та отрядът се води от д-р Васил Сапунджиев. Към този момент в отряда членуват 25-има планински спасители, 2-ма лекари, 2-ма спасители, работещи в планината, и 7 стажанти. За тези първи 30 години от своето създаване отрядът е дал над 6500 редовни дежурства. На близо 3000 човека е оказана първа помощ, а отрядът участва в 10 големи спасителни акции.

Следващите 30 години от историята на ПСС-Дупница също са изпълнени с много интересни и вълнуващи събития. Началото на тези години е белязано и с постепенно подмладяване на службата. Към отряда се присъединяват и 6-има нови спасители. Постепенно се обновява и техническата база, променят се качествата на съоръженията и личната екипировка, като през 1987 г. в отряда с радост посрещат новата си придобивка, автомобил с висока проходимост УАЗ. Взета е и алпийска моторна шейна, която също облекчава много работата на спасителите. През тези години продължават спасителните акции, но и обновяването на маршрутите и тренировките в планината. През 1990 година се провежда и курс на целия отряд в района на Седемте рилски езера. Доброволците се обучават на труднодостъпен терен, а в занятията е включен и хеликоптер.

С наближаване на 50-годишния юбилей на службата се организират и две експедиции в Европа.

През 2004 г. след 20 години начело на отряда д-р Васил Сапунджиев предава щафетата на Кирил Чолаков. През 2006 г. след дълги митарства по различни помещения в града службата най-сетне успява да се настани трайно в сградата на Туристическото дружество и там да намери своя дом. През тази година към отряда се присъединява и един негов нов член, който след време стана известен в цяла България. Немската овчарка Гаро е подготвен и обучен да търси изгубени в планината и затрупани от лавини. Гаро винаги е и със своя водач Иван Тушев. Гаро заема мястото на Арго, който с водач Митко Атанасов вярно служи 10 години от 1996-а./Zadupnitsa.com