Емил Севдин
  • Уредникът на Исторически музей-Дупница Емил Севдин: Подобни дни са почивни не просто така, а защото духът на хората се приповдига от мисълта за стореното от нашите предци

  • Специална изложба, пресъздаваща историята на Паметника на свободата, гостува в Дупница за националния празник

Честит празник, българи! Днес е 3 март – датата, която отбелязва една от най-светлите страници в многовековната история на България. Дата, която всеки един българин трябва да чества с особено уважение и радост.

Изложбата започва с цитат на Иван Вазов от вечната „Епопея на забравените”.

През 1878 година на този ден пуква първото утро на свободата и над изстрадалата българска земя се втурва жадуваната радост, която люшва камбаните в Плиска и Преслав, в Търново и София, влиза във всеки дом и колиба, във всяко българско сърце. Прегърнал свободата си, цял народ ликува.
С минаването на годините този ден се превръща в легенда. Имената на героите, дали живота си за свободата ни, се носят като предания във всеки град, всяко село и паланка и всеки един от нас трябва да направи всичко възможно, за да ги съхрани и предаде на наследниците си.


През тази година празникът ще бъде отбелязан по-скромно. Причината е взетото решение да не се организират публични събития поради заплахата от коронавирус. В Дупница програмата включва поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на Опълченците в 10,45. Петнайсет минути по-късно националният флаг ще бъде тържествено издигнат на площад „Свобода”.


„Получава се една неприятна ситуация, в която всички масови чествания са преустановени. Мисля, че тези събития не трябва да влияят на отношението ни към празника. Дори да не можем да се съберем всички на едно място и да изкажем признателността си към нашите предци за техния подвиг и да се гордеем с това, че сме българи, можем да го направим от домовете си. Не е нужно всички да се вдигнем в един и същ момент и един и същ час да поднесем цветя пред паметника. Това можем да го направим постепенно във времето през целия ден. Като се започне от сутринта, та чак до вечерта, всеки може да отида и да отдаде почит.

Част от строителите  

Трябва да се стремим да отделяме повече внимание на 3 март и всички празници от този тип. Трябва да се работи в насока да се създава отношение към историята у хората. Това е като образованието. Никой не се е родил образован, но в процеса на своето развитие се ограмотява и развива като личност. Във всеки един музей хората могат да общуват помежду си на базата на историческото минало, но също така са застъпени и съвременните тенденции. Има един непрекъснат стремеж от страна на най-големите музеи да представят по нов начин на публиката информацията за миналото. Има много добри такива примери, от които можем да вземем поука. Най-важното е да знаем, че празничните дни като 3 март в нашия календар са такива, за да можем да почетем изминалите събития. Те не са ни почивни дни, за да можем ние просто да ги празнуваме, стоейки си в домовете, или на всеки, както му хрумне. Те са почивни дни не просто така, а защото духът на хората се приповдига от мисълта за стореното. Защото тези действия, които са се случили в нашата история, са един низ от повратни моменти. Именно те в крайна сметка са довели до нашата същност и нашето ежедневие и ние трябва да почитаме хората, които са дали живота си за нас”, каза пред „Вяра” уредникът на Исторически музей-Дупница Емил Севдин.

Хората, свързани със създаването на паметника. 

Той ни разказа интересни факти и за изложбата, посветена на 80-годишнината от откриването на Паметника на свободата. Експозицията е създадена преди 6 години, когато беше честван и самият юбилей. След това организаторите от Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа” започнаха всяка година да я представят в различни български градове по повод 3 март, а тази година е в Дупница.
Изложбата пресъздава историята на един от най-величествените паметници чрез различни снимки и документи. Те са разделени в няколко теми: Епопеята на Шипка – събитието, обединило всички слоеве на българското общество около идеята за построяването на паметник; Създаване на „Комитет за въздигане на паметник за възраждането и освобождението на българския народ; Конкурсни проекти и строителство; Тържествено освещаване и откриване и Развитие на идеята за превръщането на връх Шипка в национален музей. Не е пропуснато да бъдат поставени и табла с цитати на Иван Вазов от вечната „Епопея на забравените”.
„Изложбата е интересна, тъй като тя е направена специално в чест на 80-годишнината от построяването на паметника. На 26 август 1934 година е направено официалното откриване на паметника. Идеята за създаването се заражда по време на Учредителното събраните, когато първите български мъже са решавали въпросите, свързани със създаването на новата българска държава. Наред с изготвянето на Конституцията, те са отделили внимание на това, че българският народ има нужда да се създаде един паметник, който да олицетворява свободата и да нахъсва и надъхва българския народ. Поглеждайки го, хората трябва винаги да помнят онези героични дни, в които нашите предци са дали живота си за нас. Бойните действия на Шипка се развиват в рамките на три дни: от 21 до 23 август. Но тези бойни действия всъщност са епопея на българската бойна слава и чест по време на войната за Освобождението.

Преработеният проект

Какво се случва? Всички тези хора, които са били участници в това събрание, са приели идеята. Но до самата реализация на този проект се стига много по-късно. По всички правила по онова време е пуснат конкурс, който е бил с международно участие на архитекти и проектанти от цял свят. В крайна сметка проектът на двама българи е спечелил – на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. На едно от изложените табла са изобразени лица, които са пряко свързани със създаването на паметника. Има представители на строителната фирма, както и на майсторите, направили строежа. Това е било едно масово начинание, в което са участвали множество доброволци. Използваните материали са били на място, но имало и много такива, които е трябвало да бъдат докарани. На таблата могат да се видят голите баири на Стара планина и огромните купчини камъни, които са били употребени за направата на паметника. Строителството продължава цели 8 години – от 1926 до 1934 година. Изграждайки основата му, вече се стига и до детайлите по него. Атанас Донков и Александър Андреев е трябвало да направят корекция по проекта си заради статуята на бронзовия лъв. По първоначален план е трябвало той да бъде горе, но след това е решено да бъде позициониран долу. Освен таблата, авторите на изложбата са предоставили и множество снимки, картички и юбилейни монети от боевете на Шипка. Има табла, на които се виждат тържествата по време на откриването”, разказа Емил Севдин.
По думите му това е едно масово събитие, което ние трудно можем да си представим като размери. На него са присъствали всички слоеве на обществото, начело с Цар Борис Трети, буржоазната аристокрация и обикновените хора, които били изпълнили пространствата около паметника.
„Всички са били горе. Трудно е да се дадат данни колко точно са били присъстващите, но казват, че са били между 150 и 180 хиляди души. Но според мен 150 000 човека звучи доста по-реалистично. Вижда се как голите баири на Стара планина са отрупани с хора и не може да се намери и една тревичка на снимките. Това е впечатляващо. Имало е толкова много хора, защото споменът от робското време е бил много скорошен, било е 1934 година. Има и друг интересен момент за самото място на самия паметник. Бойните действия се развиват на връх Шипка, докато той е изграден на връх Свети Никола. Това е така, защото вторият е по-високият връх и от него паметникът може да се види от двете страни на Стара планина. Може да го виждат както хората от Северна България, така и тези от Тракия. Паметникът винаги влияе на всеки един българин. Дали ще го посетим на място, дали ще говорим за него, или ще гледаме документална поредица, винаги потрепваме. Това е уникално място!”, допълни уредникът на дупнишкия Исторически музей.
Той е доволен, защото вижда интерес към изложбата в Дупница, особено от учениците. Повечето от тях идват организирано заедно с учителите си, но се вижда, че темата изобщо не им е безразлична. За финал Емил Севдин засегна и болната тема за всички, работещи в Исторически музей-Дупница, а именно – лошите условия за съхранение на експонати. Докато разговаряме с него, той на два пъти преместваше една от витрините поради теч от тавана.

Емил Севдин

„Музея посещават и немалко хора, които идват сами. Те искат да разберат колкото се може повече за този паметник и са радостни, че има такава изложба. Питат неща, които ги интересуват, гледат и един много интересен документален филм, който пускаме по темата, а после пишат и в книгата на посетителите. Прави ми впечатление и друго. В Дупница са малко местата, където хората могат да видят нещо такова. Галерия „Околийска къща” е едно от тях, но тези места наистина са малко. Говоря не само за история, а за всякакви произведения на изкуството. И всеки път, когато организираме изложба, има засилен интерес. Идват едни дупничани, които после предават впечатленията си и на други техни съграждани. Оказва се, че хората имат нужда от това да има музей. И ние, работещите тук, това искаме. Тази институция трябва да функционира по всички възможни правила. Ние сега изпълняваме нашите задължения, свързани с проучване, изследователска работа и опазване на експонатите, когато ни гостува някоя изложба. Но я нямаме експозиционната част и искаме тук да има една постоянна експозиция. Пространствата на тази сграда са огромни, но има проблеми и течове. Дори и за настоящата изложба изрично не са били предоставяни ордени, медали и оръжия поради лошите условия в Историческия музей в Дупница. Многократно идват хора, изпратени от общината, да преустановят тези течове, но това така и не се случва. Тук би могло да възпитаваме населението, защото основната воля на музейните експозиции е възпитателна. И по мои наблюдения винаги, абсолютно винаги въздействат на хората по един хубав начин. Особено при децата се създава интерес, който се развива във времето. Затова искрено се надявам, че този проблем най-накрая ще бъде решен”, завърши Емил Севдин.

Please follow and like us:
fb-share-icon0