Владимир Кабранов е роден на 21.09.1986 година в Петрич. Израства като футболист в ДЮШ на „Беласица”. На 16-годишна възраст дебютира с фланелката на мъжкия отбор на стадион „Цар Самуил” срещу ЦСКА. С негов гол отборът на „Беласица” побеждава в Пловдив тамошния „Спартак” в мач за Купата на Съветската армия. Играл е в отборите на „Банско” и „Вихрен”, също и в такива от гръцкото първенство. Участник е в юношеския и младежкия национален отбор на
България. До края на есенния дял от настоящото първенство на ЮЗ трета лига бе в отбора на „Беласица”. Той бе принуден да приеме офертата на „Вихрен” от Сандански.

-Владимир, как преминава подготовката ти по време на принудителната пауза заради коронавируса?

-Имам дадена програма от старши треньора Здравко Лазаров за седмичния цикъл относно физическата подготовка. С нетърпение чакам да приключи карантината и отново да заработим нормално.

-Отборът на „Вихрен” е сред първите четири в таблицата. Кой е
най-правилния вариант за определяне на първия?

-И четирите отбора имат шансове за лидерското място, даващо право за директно влизане във втора професионална лига. Нашият шанс не е малък, защото имаме много добри футболисти и  авторитетен треньорски щаб.Имам голямото желание и нагласа да помогна с каквото мога и от новото първенство вече да играем с отбори от втора професионална лига.
-Мъчно ли ти е за родния клуб?
-Категорично да, защото аз израснах в отбора на „Беласица” и
там преминах през всички възрастови групи до мъжкия отбор, което не остана незабелязано от селекционерите на юношеския и младежкия национален  отбор на България. Претърпях много унижения и огорчения най-вече от сегашните длъжностни лица в клуба, начело с „големия ръководител” Иван Златински, който няма нужда от представяне след като на няколко пъти се провали тотално като старши треньор на мъжкия отбор. Той не е виновен, а тези, които са го определили че има качества за ръководител. Не искам да изброявам на колко футболисти провали кариерата като такива още от юноши, накрая влезе под кожата на сегашния управител и направи всичко възможно да бъдем унижени до краен предел с другия юношески национал Благой Наков.  Час по-скоро има нужда от тотална смяна,
включително и около треньорския състав на ДЮШ, ако искаме в близките години да се заговори отново с добро за Беласица.
-Би ли казал няколко думи за обстановката в санданския
„Вихрен”?
-Работи се много спокойно. Колективът е невероятен, провеждат се много качествени занимания и не се усеща как приключват тренировките. Всичко това подсказва, че нещата в този клуб вървят в правилна посока, защото не само в мъжкия отбор, но и при другите възрастови групи от ДЮШ на клуба, работят бивши футболни величия на града.
-Какво е пожеланието ти към феновете?
-Нека от есента отборът на „Вихрен” да бъде член на професиналната втора лига, а година по-късно при съвсем различно ръководство  това да се случи и в „Беласица”.

 

Ташко СУЛЬОТОВ