Не зная, какво знаете за село Грамаде, Кюстендилска област.
Уикипедия разправя, че е планинско село в Западна България, община Дупница, област Кюстендил. През селото минава река Верница /в Уикипедия е написана грешно/. Има и няколко реда за историята на селото, но все едно ги няма. Жителите на село Грамаде с днешна дата са 35 души, през 2013 г. примерно са били 46. Заедно със село Крайни дол делят един кметски наместник. Това е всичко, което можете да научите, както и едно събитие в селото от преди няколко години, когато жителите на Грамаде възстановили паметника на 18 техни съселяни, загинали във войните.
Защо ли го издирвам това Грамаде, дето и аз не съм го чувала, из интернет? Заради един читателски сигнал и вопъла в него – „В село Грамаде сме забравени и от политиците, и от Бога!”
В Грамаде, Кюстендилско, живеят под карантина още преди коронавируса. Според сигнала в тамошния магазин има само хляб и сол. И рейс няма. Който има кола, може и другаде да иде на пазар, който няма – на хляб и сол. Хляб карат във вторник, четвъртък и събота, и пак добре е, споделя жителят на село Грамаде. „Той, Георги, /кметският наместник –б.р./ какво прави, не знам, за нас тука се сещат само по избори.”
Кратичък сигнал, с болка, без агресия, в стил съвсем като живота на последните мохикани в умиращите български села. Колко ли още му остава на Грамаде, дето за последните 7 години е намаляло почти с една трета. А колко ли са селата с участта на Грамаде в България? Изброените на Войнишките паметници загинали ще стават повече от живите им съселяни, ако българското село не стане обект на мъдра държавна политика. Не, не са нужни само европари. И е крайно време!
Елмира Велинова
