Анелия Геренска
  • Един от видните граждани – Богдан Петров строи първите складове в града в началото на 20-и век, които са били на мястото на общежитието на Учителския институт

  • Изложбата „Тютюнът“  може да бъде разгледана в дупнишкия музейдо края на юни

Какви сортове тютюн е имало в миналото? Как са изглеждали кутиите, в които се е продавал той и направените от него цигари преди стотина години? Как се е рязало и низало това растение?
Ако сте пушач, отговорите на тези въпроси със сигурност ще ви бъдат интересни. Но дори и да не сте, има много интересни неща, които може да видите в изложбата „Тютюн“,  домакин на която е Исторически музей-Дупница. Експозицията е на Националния земеделски музей и е по повод Международния ден на музеите.
В нея може да видите различни лули за пушене на тютюн и запазени кутии за цигари от началото на 20-и век. Погледът на гостите привлича и пресата за рязане на тютюн, както и описаните начини за неговото низане.
„Още в началото на годината при правенето на културния календар бяхме в преговори с Националния земеделски музей, с който вече имахме предишна успешна изложба. Спряхме се на тяхна експозиция за тютюна, която е изцяло тяхна с артефакти от техния фонд и тяхна разработка на темата. Те основно се спират върху тютюна като растение, възникването му и неговото пренасяне в Европа, пътищата, по които стига до нашите географски ширини. Те разглеждат тютюна като една устойчива култура и се оказва, че има благоприятни условия за развитието му в нашия регион и в България. Оттам той се превръща и в стратегическа суровина, особено след Първата световна война. Тогава много от населението намира препитание от тютюна и така се спасява от икономическата криза след втората национална катастрофа.
В изложбата има изложени много интересни културни ценности, свързани с засаждането, отглеждането и преработката му. Има и интересни документи от по-късния му период – 20-те и 30-те години на миналия век. Тогава вече има и Тютюнева банка и притежатели на нейни акции. Също така са изложени и майсторски свидетелства за тютюневи експерти. Интересно е да се види и какви са сортовете и кой от тях е бил много известен в Европа в миналото, като ориент табако, от който пари са печелили първите търговци“, разказа пред „Вяра“ за изложбата директорът на Исторически музей-Дупнцица Анелия Геренска. 
Тя коментира и участието на Дупница в преработката на тютюна, като пред 20-те години на миналия век градът е един от центровете на страната в това отношение.
„Дупнишкият район също започва да отглежда тютюн в тези силни годони, но в града ни има традиции за обработката му, датиращи от по-рано. Дупница не е точно темата на изложбата, но пък тютюна е достатъчно близък на дупничани. Още повече, че през 20-те и 30-те години самия облик на града с толкова много тютюневи складове показва, че поминъкът на основната част от населението е бил именно преработката на тютюн. Тогава Дупница е бил от центровете на България в това отношение. Имаме свидетелства за преработване на тютюн в града ни още преди Освобождението. Самият Димитър Бисеров, когато описва Дупница през 1867-1868 година, разказва, че в града са функционирали четири табашки ханове. Това са били работилници за преработка на тютюн, които са обслужвали керваните, които преминават през Дупница. След Освобождението границата, която минава край село Бараково, ни разделя с Джумая, която е имала по-големи традиции в това отношение. Може би в определен момент не е имало толкова много, но все пак са се намирали хора, които да се занимават с това. Един от видните граждани Богдан Петров строи първите складове в града в началото на 20-и век, които са били на мястото на общежитието на Учителския институт. След това той се отказва да се занимава, но много други се заемат с доходоносната работа по преработка на тютюна. През 20-те години започват строежите на много складове, появяват се и тютюневите кооперации, в които се обединяват производителите. Голяма част от населението на града е работило там. Не бих казала, че е имало замиране на тази работа. Бих казала, че дори и Втората световна война е един период, в който тютюнопроизводството намира път и до Беломорието, имало е много наши търговци в Кавала, Ксанти и др. След 1944-а година, както знаем, всички частни тютюневи складове и кооперации са национализирани и обединени в т.нар. Национален монопол по тютюна. Той продължава да бъде стратегическа суровина до 90-те години.
В града ни се появява Тютюнева промишленост, както и в Благоевград с цигарената фабрика, което показва, че дълги години тази дейност се е развивала в региона“, завърши Анелия Геренска.
Изложбата може да бъде видяна от дупничани до края на месец юни.

Димитър ИКОНОМОВ