Андон Гущеров е роден на 16 февруари 1990 г. в Петрич. Рожба е на ДЮШ на „Беласица”. Първи негов треньор е Любомир Личков. Родителите му заминават на работа в Испания и той в продължение на 4 години е нападател в различни възрастови групи на „Атлетик” (Билбао), където е неизменен голмайстор. Забелязан е от тамошните треньори, но не изчаква да се включи при мъжете, защото се прибира в България.

На 1 август 2017 г. Гущеров подписва с ЦСКА 1948 . В първенството 2019/2020 в 19 мача отбелязва 26 гола-едноличен лидер във втора лига.

Петричкият талант се съгласи да даде обширно интервю за любителите на футбола:

– Твоят отбора ЦСКА-1948 е вече член на „Ефбет лига”. Това влизаше ли в плановете ти като футболист?

– Не мога да не се радвам при такъв успех, който е заслужен. Ние бяхме най-добрият отбор във втора лига, доказахме го и в директни двубои. За един футболист като мен, устремил се да превзема върховете  в този вид спорт, това е напълно нормално. Когато бях поканен от „Септември” (Симитли) да премина в този клуб, се съгласих , защото разбрах целите им, които съвпадаха с моите. Поканиха ме големите футболисти на България – Вальо Илиев и Йордан Юруков. Бях приет много радушно от ръководството на клуба в лицето на изпълнителния директор Добрин Гьонов. Усетих, че съм попаднал в клуб, където организацията е на много високо равнище и има отличен колектив. Всичко това предразположи нас, футболистите, да заиграем на ниво и така стигнахме безпрепятствено и съвсем заслужено до „Ефбет лига”.

–ЦСКА-1948 ли бе върхът в кариерата ти?

-Приемам това за върха на футболната ми кариера до момента.

-С кои футболисти се чувстваше най-добре на терена?

-С абсолютно всички футболисти от отбора, но  най-добре пред противниковата врата – с Денислав Александров, Васил Шопов и Дани Младенов-атомното трио на ЦСКА-1948.

-Има ли още нещо да покажеш на терена от себе си пред любителите на футбола?

-Със сигурност има още-старая се и тепърва ще се мобилизирам по време на официалните срещи за новото първенство да покажа на какво съм способен.

-Всеки футболист мечтае да облече националната фланелка. Така ли е при теб?

-Наистина това е мечтата на всеки един футболист.  Откровено казано и при мен е така и се надявам при добро здраве, без контузии и спортно щастие и това да се случи-да получа покана от селекционера на А  отбора.

-Ще бъдеш ли голова машина и за в бъдеще, кои мачове и срещу кои отбори ще са най-оспорвани  и очаквани от теб?

-С мисълта да продължавам да бележа голове ще изляза с фланелката на ЦСКА-1948 още на старта на новото първенство.  Най-оспорвани  и важни за мен срещи като футболист на терена ще бъдат срещу „Лудогорец”, „Левски”, ЦСКА (София), „Локо” (Пловдив) и други.

– Интересуваш ли се от развитието на „Беласица” и редно ли е все още мъжкия тим да е в трета лига?

-Според мен има нещо объркано в организацията на моя любим клуб. Не е редно такъв футболен град и именит футболен клуб да не е част от професионалния футбол.

-Имал ли си оферти от други отбори, кои са и защо ги отказа?

-Да, имал съм от четири други отбора от България и един от чужбина при приключването на първенството. Предпочетох да остана в ЦСКА-1948, защото тук всичко е на много високо професионално ниво и отношението към мен от всички е на висота.

-Имаш ли любими български и чуждестранни футболисти и отбори?

-В България засега сърцето ми е завладяно от ЦСКА-1948.  От чуждестранните отбори симпатизирам на Барселона. Идоли ми са Ивелин Попов и Лионел Меси.

-Какво си пожела за 2020 година?

-Естествено влизане на ЦСКА-1948 в „Ефбет лига”, което вече е факт, и успешни мачове в майсторската група за да привлека вниманието на националния селекционер.

-Ще се класира ли, според теб, А отбора на България , за Европейското първенство?

-Не бива да се изпуска този златен шанс. Имаме да изиграем два квалификационни мача, и то като домакини, срещи отбори, които са преодолими. Дано и този път Бог да бъде българин, както през 1993 година, когато с гол на Емил Костадинов победихме във Франция домакините и добихме виза за участие на световното в САЩ през 1994 година.

-Твоя девиз в живота?

-Никога на колене пред когото и да е.

Ташко Сульотов