Мошино в машината на времето

Мошинци пред една от водениците, нач. на 20-и век Население на с. Мошино: 1413 г. – около 340 жители; 1579 г. – приблизително 273 ж.; 1880 г. – 473 ж.; 1887 г. – 560 ж.; 1892 г. – 600 ж.;
  • Селището е едно от най-старите в Пернишко, през 15-и век е имало 340 жители, които се занимавали със земеделие, с пчеларство и добитък

  • През 1811 г. голяма част от жителите на Мошино били погубени от чума

  • Мошинци първи изобретили пещ за отопление на домовете с въглища

 

Църковен празник в с. Мошино Родове в с. Мошино през 19-и и 20-и век: Малинови (най-старият и голям род), Аврамови, Аневи, Биярете, Гюндере, Гавазки, Чавдаре, Гъскини (Яригъскини), Колеви, Кутелски, Лалови, Младжови, Марамичини, Масочки, Мутавджии, Новачки, Пеневи, Илови, Ръдеви, Рулеви, Ръдокварски, Сръбенички (Сърбенишки), Сапунджийски. Преселници от други райони: Деспотови (Десподови), Младжови и Стоичини – от Зелениград, Трънско; Чавдарови – преселници от Охридско, Македония. Изчезнали родове: Шестакови и Мазникови.
Младежи от с. Мошино, 1922 г.

Регионалният исторически музей в Перник ни върна назад във времето с интересен разказ за миналото на Мошино, който обхваща периода 14.-19. век. Знаете ли, че Мошино е едно от най-старите селища, които днес попадат в границите на община Перник? Това е факт. Според разказа на историците, се предполага, че селището се е обособило през 14-и век и носи името на основателя си. Ядрото на селото е било разположено до р. Струма, най-вероятно в м. Егречището. Землището му е граничело със селата Перник, Калкас, Църква (Черква), Кралев дол и Райлово. Ето какво още разказаха на фейсбук страницата си от Регионалния исторически музей в Перник:
„Турските данъчни регистри са първите писмени документи, достигнали до наши дни, в които се споменава името му – Мойшине (варианти Молисне, Мошине). От тях научаваме, че през 15-и век селото е имало около 340 жители, които се занимавали предимно със земеделие, с пчеларство и с отглеждане на добитък.

Старата черква “Св. Илия”, 19-и век. В османо-турските данъчни регистри са запазени имена на мошинци от 16-и век: Павло Димитре, Стойо Степан, Тодор Лазар, Йован поп Войо, Вело Рали, Тодор Стойо, Продан Марко, Димитри Степан, Войо Неделко, Богдан Богослав, Степан Богослав, Тодор Братко, Тоше Пейо, Велко Алекси, Марко Стоян, Нико Радул, Гюре Илин, Петро Мирчо, Петре Бане, Малчо Рало, Цветко Ярмил, Марко Малин, Михаил Сурогач, Йовчо Нео, Боче Брайчо, Калкас Брат и други.

През 16-и век в селото се заселили и няколко турски семейства и един еничар. По поречието на река Струма между с. Мошино и с. Перник бил изграден турски чифлик (днес това е участъкът между бензиностанция и кръстовището към кв. „Тева”).
През втората половина на 16-и век до стария път от София за Кюстендил е отворен първият в района дюкян (магазин за различни стоки). Пример за предприемчивостта на местните жители откриваме и в летописна бележка от 17-и век, в която се споменава Янкул. Той търгувал „чак във Видин“ и от там купил Евангелие за черквата. През 19-и в. местни тъкачи на платна продавали своята стока в Пирот.
През 1811 г. голяма част от жителите на Мошино били погубени от чумна епидемия, а няколко години по-късно селото и най-старата черква „Св. мъченик Теодор Тирон“ били опожарени от кърджалиите. За да избегнат и други нападения и ограбвания, мошинци се заселили в т.нар. Старо село – в м. Глухия дол, край селата Райлово и Големо Бучино, на около 3-4 км северно от р. Струма. Там те започнали изграждането на нов храм „Св. пророк Илия“, който бил завършен през 1839 г. Към него било обособено килийно училище. Негов основател и пръв учител бил светогорският монах архимандрит Йоаникий. Той обучавал учениците да четат и пишат и подготвял необходимите за църквата младежи – певци и свещеници. Килийното училище се посещавало и от деца от близки села.
През последната четвърт на 19-и век в с. Мошино започнал първият добив на въглища. През 1873 г. инженери от италианската компания, която работела по изграждането на жп линията София – Кюстендил, установили наличието на три пласта от т.нар. „черно злато“. Турските власти експлоатирали находището между 1874 и 1876 г., като добитите с труда на селяни от Мошино и близките села въглища били транспортирани за отопление в София.
Разработването на залежите тук продължило и след Освобождението – от 1878 г. до края на века. През периода 1893-1900 г. жителите на Мошино окончателно изоставили къщите си в „Старото село“, защото рудните ями за извличането на въглища се намирали в средата му. Те се заселили в близост до пътя София – Кюстендил, от двете страни на реката. Мошинци първи изобретили пещ за отопление на домовете с въглища, с която не се усещала задушливата им миризма. Тя е прототип на по-късно създадената и популярна в цяла България „пернишка печка“.

Милена Карамфилова, Василка Паунова