-
Селището е едно от най-старите в Пернишко, през 15-и век е имало 340 жители, които се занимавали със земеделие, с пчеларство и добитък
-
През 1811 г. голяма част от жителите на Мошино били погубени от чума
-
Мошинци първи изобретили пещ за отопление на домовете с въглища
Регионалният исторически музей в Перник ни върна назад във времето с интересен разказ за миналото на Мошино, който обхваща периода 14.-19. век. Знаете ли, че Мошино е едно от най-старите селища, които днес попадат в границите на община Перник? Това е факт. Според разказа на историците, се предполага, че селището се е обособило през 14-и век и носи името на основателя си. Ядрото на селото е било разположено до р. Струма, най-вероятно в м. Егречището. Землището му е граничело със селата Перник, Калкас, Църква (Черква), Кралев дол и Райлово. Ето какво още разказаха на фейсбук страницата си от Регионалния исторически музей в Перник:
„Турските данъчни регистри са първите писмени документи, достигнали до наши дни, в които се споменава името му – Мойшине (варианти Молисне, Мошине). От тях научаваме, че през 15-и век селото е имало около 340 жители, които се занимавали предимно със земеделие, с пчеларство и с отглеждане на добитък.
През 16-и век в селото се заселили и няколко турски семейства и един еничар. По поречието на река Струма между с. Мошино и с. Перник бил изграден турски чифлик (днес това е участъкът между бензиностанция и кръстовището към кв. „Тева”).
През втората половина на 16-и век до стария път от София за Кюстендил е отворен първият в района дюкян (магазин за различни стоки). Пример за предприемчивостта на местните жители откриваме и в летописна бележка от 17-и век, в която се споменава Янкул. Той търгувал „чак във Видин“ и от там купил Евангелие за черквата. През 19-и в. местни тъкачи на платна продавали своята стока в Пирот.
През 1811 г. голяма част от жителите на Мошино били погубени от чумна епидемия, а няколко години по-късно селото и най-старата черква „Св. мъченик Теодор Тирон“ били опожарени от кърджалиите. За да избегнат и други нападения и ограбвания, мошинци се заселили в т.нар. Старо село – в м. Глухия дол, край селата Райлово и Големо Бучино, на около 3-4 км северно от р. Струма. Там те започнали изграждането на нов храм „Св. пророк Илия“, който бил завършен през 1839 г. Към него било обособено килийно училище. Негов основател и пръв учител бил светогорският монах архимандрит Йоаникий. Той обучавал учениците да четат и пишат и подготвял необходимите за църквата младежи – певци и свещеници. Килийното училище се посещавало и от деца от близки села.
През последната четвърт на 19-и век в с. Мошино започнал първият добив на въглища. През 1873 г. инженери от италианската компания, която работела по изграждането на жп линията София – Кюстендил, установили наличието на три пласта от т.нар. „черно злато“. Турските власти експлоатирали находището между 1874 и 1876 г., като добитите с труда на селяни от Мошино и близките села въглища били транспортирани за отопление в София.
Разработването на залежите тук продължило и след Освобождението – от 1878 г. до края на века. През периода 1893-1900 г. жителите на Мошино окончателно изоставили къщите си в „Старото село“, защото рудните ями за извличането на въглища се намирали в средата му. Те се заселили в близост до пътя София – Кюстендил, от двете страни на реката. Мошинци първи изобретили пещ за отопление на домовете с въглища, с която не се усещала задушливата им миризма. Тя е прототип на по-късно създадената и популярна в цяла България „пернишка печка“.
Милена Карамфилова, Василка Паунова