Тримесечна сага с мръсен канал в Дупница!!!

Продавачка от съседния магазин показа проблемния неасфалтиран участък.
  • Фризьорски салон бе залят с кал от дупка на ул. „Одрин”, останала след ремонт на ВиК

  • Лора Лакова: ВиК не искат да асфалтират

Фризьорски салон бе залят с кална вода от дупка на улица „Одрин”, останала след ремонт, извършен от ВиК в Дупница. Клиент на салона пък е бил опръскан с кал от същата дупка. Случаите са от 28 май (четвъртък), а мястото – в широкия център на града, в райна на т.нар. Севдина фурна, където движението е натоварено и много често стават катастрофи. За случващото се ни разказа фризьорката Лора Лакова.

Лора Лакова

Тя, колежката й и продавачи в съседни магазини са потресени от отношението на служители на ВиК, към които многократно се обръщали, за да асфалтират проблемния участък. След поредния опит днес Лора Лакова окончателно се убедила, че няма да я чуят, и потърси помощ от в. „Вяра”.

При дъжд локвата се пълни с вода, която колите разпръскват по витрината и вратата на салона.

„Проблемът е от 3 месеца насам. Трябваше да дойдат да ни включат към мръсния канал – ВиК-то не си бяха свършили работата още при строежа на къщата. Разкопаха тротоара да видят какъв е проблемът, установи се, че не е от собственика на къщата – ние сме наематели тук – и трябваше ВиК-то да дойдат и да си свършат работата. Направиха свързването, но оставиха тротоара разкопан. Хазяинът ни сам обезопаси тротоара, защото шахтата беше около 2 метра дълбока. Те просто както я изкопаха, така я оставиха. Не предприеха никакви действия.

Вратата е опръскана с кал.

Оттук минават деца. До нас това е детски магазин, не може така да остане. Започнахме да звъним във ВиК постоянно, но те постоянно ни обясняват, че сега не могат. Точно тогава започна извънредното положение и те се оправдаваха с него. Отговорът им беше, че сега не работят заради пандемията и затова не могат да дойдат. Ние се редувахме кой да им звъни – та аз, та хазяинът, та колежката, та момчето отсреща. Накрая хазяинът им каза: „Вижте, аз ще докарам тука всички медии, това е нереално, 3 месеца минаха”. На другия ден дойдоха и решиха проблема, но  защо трябваше да се стига до там”, разказа младата жена.

Фризьорката обясни, че след като преди една седмица най-сетне се сдобили с канала, останал друг проблем. След изрязването на дупката мястото на улицата останало неасфалтирано, застлано с малки камъчета. При дъжд локвата се пълни и преминаващите коли я плискат по витрината и вратата на салона. Улучили и човек. Когато пък е сухо, хвърчат камъчета – пак към салона. Има опасност да счупят витрината.

Витрината изглежда така.

Ето продължението на разказа на Лора Лакова: „След като най-накрая ни свързаха с мръсния канал, остана дупката, която виждате. Там рязаха асфалта, за да поправят проблема, но сега не идват да асфалтират. Там пропадна, и то доста. Звъним от няколко дни във ВиК. Защото сега като вали дъжд, пропадна още повече, образува се локва. Единственото, което сложиха отгоре, беше камъни и пясък. Тези камъни сега се удрят във витрината, когато минават колите. Витрината цялата е кална. Същото е и с детския магазин до нас. Другото! Те дойдоха да си оправят проблема, обаче шахтата, която бяха разкопали, си я оставиха. Хазяинът я поправи за негова сметка. Той си плати на човек да дойде, да нареди плочките, да запълни шахтата и т.н. Както ние пък като наематели тук си платихме почистването пред салона на земята, която бяха изкопали. 50 лева дадох на две момчета да дойдат и да изкарат пръстта. Обаждахме се на ВиК няколко пъти да ги помолим да дойдат да изкарат тая земя с камионче и когато се наложи да се върнат, да запълнят шахтата.

Ул. „Одрин”

Те казаха, че сега не бил моментът, не могат с това да се разправят. Да, обаче в условия на пандемия аз съм задължена този салон да го проветрявам през 15-20 минути. Как да си отворя вратата, като при един минимален вятър цялата кал влизаше вътре? Аз бях повече чистачка, отколкото фризьорка. И днес за последен път звъннах на дежурния да видя ще дойдат ли, какво се случва. Обяснявам пак, че камъни се удрят във витрината, това са скъпи витрини и ако се счупи, аз трябва да я платя на наемодателя. Обяснявам и питам кога ще дойдете да асфалтирате улицата. Той ми казва: „Защо мен ме питате?” И аз: „Ами защото ВиК-то дойде, разкопа и казаха, че в най-скоро време ще дойдат да си асфалтират. И той ми каза: „Аз не знам кой кога ще идва да асфалтира”. Питам: ”Към кого да се обърна в такъв случай?” Отговорът бе: „Ами аз ще осведомя дежурния екип”. Питам го: „Ще ми върнете ли обаждане в отговор да ми кажете има ли решение кога ще бъде поправено това?” „Ооо – каза – въобще не мога да връщам обаждане!” И ми затвори телефона. Това беше разговорът ми преди обяд, когато започна да вали. Най ме мотивира това вече да си търся варианти – излиза клиент от салона, в тоя момент минава кола – много хора не се съобразяват, карат с по-висока скорост – човекът стана отгоре до долу буквално в кал.

Локвата като е пълна, виждате витрината как е напръскана, да не говорим за човека на какво заприлича. Тогава побеснях и реших да си търся някакви алтернативи, да се види за какво идва реч. Това само в България може да се случи. Първо 3 месеца да стои един тротоар пред детски магазин отворен, да не поемат отговорност. Майките с количките – ние, момичетата от салона, излизаме и им помагаме да си пренасят количките. Защото пък знаете как летят тук като луди – с коли, с мотори, постоянно. Невъзможно е майките да минат по асфалта с количката и ние пренасяхме количките през шахтата. Абсурдно е. И най-интересното е, че ВиК-то по 50 пъти минават оттук на ден и въобще…”