Български текстилен отпадък замества частично дървото в мебелите и хартията в стенни плоскости

  • Планира се производството да започне след година в Перник, първоначално като демонстрационен център

Български текстилен отпадък замества частично дървото в мебелите и хартията в стенни плоскости. Ноу-хауто е на еколога инж. Евгения Андреевска от Перник. Ръководено от нея дружество е защитило пред българското и европейското патентно ведомство три полезни модела за производство на плочи от дървесни и текстилни частици, на строителни плоскости и на стъклени плочи.
Досега не са прилагани технологии за повторно използване на деструктурирани текстилни отпадъци в производството на мебелни и интериорни плоскости, нито на отпадъка от плоско стъкло в екстериорна и интериорна настилка, коментира пред БТА Андреевска.
От текстилните отпадъци обикновено се прави вата за пълнеж в автомобилни врати, възглавници и др. Ватата не може да се смеси с друг материал, защото не се получава хомогенна смес, обясни Андреевска. Значителна част от текстилните отпадъци отиват направо в кофите за боклук, а оттам в общинските и регионални депа. Оказва се обаче, че текстилът е голям проблем за работата на инсталациите за предварително третиране на смесените битови отпадъци – засяда между валовете, пречи на ситата да пресеят нормално отпадъка.
Преодоляването на пречката текстилен отпадък е залегнало и в европейските директиви. Всички държави – членки на ЕС, следва след 1 януари 2025 г. да въведат разделното му събиране, уточняват експерти.
Евгения Андреевска е изобретила технология за деструктуриране на остатъци от памук, вълна, лен и вискоза, чиито влакна частично заместват дървесните в мебелните плоскости. Експерименти доказали, че стандартът на плочите се запазва, когато в тях се влага 5-10 процента деструктуриран текстилен отпадък. Проектирана е поточна линия за производство на плочи от дървесни и текстилни частици. Съоръжението осигурява оползотворяване на отпадъците от текстил чрез влагането им в интериорни мебелни плоскости.
Планира се производството да започне след година. То ще бъде ситуирано в Перник, първоначално като демонстрационен център.
У нас средногодишно се генерират около 166 000 тона текстилни отпадъци от бита и приблизително 10 000 тона от шивашки и текстилни предприятия, посочи Андреевска. Голяма част от тях се изгарят. Текстилните останки обикновено се добавят към модерния RDF отпадък, само по-чистите материали се превръщат във вата или кърпи за промишлена употреба, разказа еколожката. Според нея икономическият ефект от новото приложение на текстила би бил значителен. “Само в рамките на едно голямо предприятие, което потребява 1 млн. куб. м дървесина годишно, заместването на 10 процента е 100 000 куб.м. Това е естествен ресурс от дървесина, който се заменя с ненужен отпадък”, пресмята Андреевска.