Александър Александров-Аци

Има интерес към мен. Цял живот съм мечтал да играя в “Левски” и ЦСКА и няма как да откажеш на такива отбори, каза футболистът

Голмайсторът за есенния полусезон в Югозападната трета лига е Александър Александров-Аци от ФК “Кюстендил”. Нападателят е роден през 1992 г. в Кюстендил и с футбол започва да се занимава, когато е 2-ри клас в местния “Велбъжд”. По Цар Футбол го запалва баща му, който го води на двубоите на мъжкия тим на “Велбъжд”, който тогава играе в “А” група. Аци, както всички го наричат от малък, за да не е като другите Сашковци, признава Александров, зад гърба си има вече 20 години футболни емоции, като 10 от тях е част от различни мъжки тимове в “А”, “Б” и “В” група. Играл е за “Велбъжд” (Кюстендил), “Славия” (София), “Ботев” (Враца), “Сливнишки герой” (Сливница), “Пирин” (Разлог), “Хебър” (Пазарджик), а сега е таранът в тима на ФК “Кюстендил”. Той е един от най-резултатните нападатели, като този сезон вкара 14 гола в 17 мача, повечето от които определяни като шедьоври. През тази година стана баща за първи път, роди му се дъщеричката Радост. С него разговаряме за нещата от футбола и живота.

 – Какво е чувството да си голмайстор както на ФК “Кюстендил”, така и в Югозападната трета лига след есенния дял и доволен ли си от себе си? Отбеляза 14 гола в 17 срещи.

Радостта от поредния гол

– Чувствам се прекрасно и дори повече от добре. Обстановката в отбора е отлична, а и най-важното за мен е, че съм със семейството си. В отбора също сме като едно голямо семейство и без всеки един от съотборниците ми няма как да се случи нищо от това, което направихме през полусезона, който според мен е добър за тима. Това, че материализирам усилията на отбора, е радващо за мен, все пак това ми е работата – да бележа голове. Дано продължаваме така и да можем да стигнем до професионалния футбол. Трудно ще е, тъй като в групата има 5-6 отбора с изравнени сили и с апетит за връщане във Втора лига.

 – В кариерата ти до момента бил ли си и друг път голмайстор за полусезон, кога и къде?

– Да, имал съм. Когато играех с екипа на “Сливнишки герой” /Сливница/, отбелязах в 16 мача – 19 гола. Сега това ми е вторият такъв момент, но отново казвам, че аз водя атаката и от мен се очаква да бележа, но преди да стигне топката до мен, тя е минала през моите съотборници, които са организирали нападението и са си свършили отлично също своята работа.

 – През сезона от актива на отбора бяха отнети 3 точки и ако това не се беше случило, ФК “Кюстендил” щеше да е едноличен лидер. Има ли малко горчивина от това, тъй като тези точки може да се окажат в един момент важни?

– Много е вероятно да се окажат важни, но това е малшанс. Не е моя работа да коментирам, има си ръководство. Ние си вършим нещата, които трябва и се изискват от нас на терена, и смятам, че ги вършим добре. Това решение е на БФС, отнели са ни 3 точки, но продължаваме да се борим. Щяхме да сме 2 точки напред сега, но сме 1 точка назад. Във футбола се случват и такива неща и трябва да се спазват правилата. Оптимист съм, че нещата рано или късно ще се получат, с много усилия и хъс от наша страна ще има повод за радост.

 – Кога започна да се занимаваш с футбол и кой те запали по играта?

– Започнах с футбол да се занимавам още в ранна детска възраст във “Велбъжд”, когато отборът бе в “А” група. Баща ми ме запали, когато ме водеше с него по мачовете. Тогава им казах на нашите, че искам да стана футболист. Не бяха много доволни от моето желание, но лека-полека, като видяха, че имам някакъв талант, нещата се случиха. Първият ми треньор бе Георги Петров и ето че вече 20 години продължавам да се занимавам с това, което обичам, а именно да играя футбол. Първия ми мъжки мач изиграх, когато бях почти на 18 години с отбора на “Славия”.

 – Играл си в над 7 отбора и на всички нива на българския футбол. Има ли нещо, за което да съжаляваш и кариерата ти да се развие по друг, по-успешен начин и сега да си част от някои от водещите ни отбори? И сега като голмайстор има ли интерес от такива клубове?

– Не мога да съжалявам за нищо. Така както е било писано, така е станало. Нямам някакви скрупули към себе си и да се упреквам за нещо. Явно така е бил предначертан пътят ми във футбола. Относно дали има интерес от други тимове, да – има. Обаждат ми се доста отбори. Определено има интерес, на този етап някакво топ предложение няма. Дори мога да кажа, че много малко биха били офертите, които да ме разколебаят. Повечето интерес сега към мен е от отбори в професионалния футбол. На този етап няма да съобщавам имена, дори и от Първа лига да ми се обадят, едва ли ще има резултат. Все пак имам семейство, жена и дъщеричка на 9 месеца и това определено ме спира засега. В крайна сметка, ако е нещо, за което цял живот съм мечтал – да играя в “Левски” и ЦСКА, няма как да откажеш на такива отбори и такова предизвикателство. Да дойдат такива оферти, ще се мисли тогава. Сега съм играч на ФК “Кюстендил”.

 – Ако трябва да избереш кой е най-важният и красив гол, който няма как да забравиш, кой ще бъде?

Със съпругата си Евгения

– Много приятели казват, че почти всеки мой гол е шедьовър, въпреки че има и най-сладки, а те са тези, вкарани на празна врата. Имам доста красиви голове и ми е трудно да отлича някой специално като единствен. Сега този сезон бих отличил като най- важен и красив гола ми срещу “Вихрен” /Сандански/, тъй като спечелихме 3 точки срещу един от фаворитите в групата. Въпреки че изглежда просто това, което се направи…

 – Намираш се в златната възраст за един футболист. Какви амбиции имаш занапред?

– Като изключа мечтата да играя в “Левски” или ЦСКА, е да развиваме футбола в Кюстендил. Вече доста време 13-14 години не е имало професионален футбол и ми се ще това да се случи. Градът ни го заслужава и ние като отбор с победите си го доказваме, че имаме амбиции да влезем в професионалния футбол и затова трябва да бъдем финансово подпомагани. Така и децата ще се запалят по футбола – така, както се случи при мен. Сега единственото неприятно е Ковид пандемията.

– Тази година ти се роди и първата рожба. Имаш дъщеричка. Добър татко ли си?

– Според мен да, но ще видим, бъдещето ще покаже. Като пораснат децата, тогава се разбира това нещо. Сега Радост е моята радост, тя е всичко за мен. Роди се в деня, когато в страната ни бе обявено извънредното положение заради коронавируса 13 март.

 – Заговорихме за ковида. Как стоят нещата във вашето семейство?

– Ами при мен и жена ми коронавирусът мина и замина. Всичко бе добре. Слава богу, сега сме здрави, малката и тя е добре. Аз го минах леко, само за 4-5 дни изгубих единствено вкус и мирис, но пия много витамини и това със сигурност помага много. Едно питие вечер също е от полза.

– В тази връзка отново заради ковида голяма част от двубоите се играха без публика. Как се играе пред празни трибуни и отразява ли се това на вас, играчите?

– Абсолютно. Няма как да не ни оказва влияние. Както казва, Бог да го прости, един от най-великите футболисти и човекът, който промени футбола – Йохан Кройф го е казал – футболът е за публиката, няма ли я, нищо не е същото. Все пак на нас това ни е работата, трябва да се примирим. Превъзмогваме го и играеш. Определено е много по-приятно, като има хора. В Кюстендил също се наблюдава връщането на зрителите по стадиона, това ни радва, което значи, че им харесва това, което правим на терена, че има резултати и амбиции. Дано още следващата година всичко да се оправи.

– Българският национален отбор.

С голямото си семейство – неговите съотборници след поредната победа

– Колкото и да е тъжно и неприятно, но е истина – българският национален отбор, ако преди беше в криза, в момента е в тотална криза. Нещата са далеч от мен, а и на мен ни ми е работа да коментирам, все пак има толкова голям щаб и хора по върховете на БФС, които това им е работа. За мен е грешка, ако футболист, част от ръководство, всеки един от тях смята да се прави паралел с тима през 1994-та и това, че този успех трябва да се повтори или надгради. Мач с мач не си прилича, поколение с поколение също, времената са много различни, а и футболът сега е съвсем друг. В България може би методите ни изостават от държавите на Запад, щом страни като Косово, без да ги подценявам, започнаха да ни бият. Според мен грешка е и толкова честата смяна на треньора. Проблем е със сигурност, тъй като наставникът гради тима доста време, за да се напасне всичко в играта, а с такива чести рокади какво се прави – едно голямо нищо. Също и с повиканите футболисти, трябва да получат повиквателни тези, които с във форма и показват добри игри в своите клубове. Ще дам пример с Атанас Илиев, който израсна много, бележи много, но така и не бе повикан, а можеше и да му бъде даден шанс.

– Футболът за тебе е...

– След семейството футболът е най-важното нещо за мен. Без него не мога. Както за мнозина, футболът за мен е краста. Няма отърване от него. Дори и след като приключа като играч, пак натам ще се ориентирам – треньорство или учителство. Това ми е образованието, а и в момента работя като треньор във ФК “Кюстендил”.

 – В края сме на една тежка за мнозина Ковид година. Какво си пожелаваш?

– Лично за мен тази година въпреки пандемията не беше лоша. Случи ми се най-хубавото нещо – станах баща за първи път. Освен това и станах голмайстор на групата, помогнах на отбора най-вече да е сред водещите в класирането. В най-близко бъдеще си пожелавам освен, разбира се, здраве, май месец да вдигнем купата на победители в групата, да влезем във Втора лига, да е още по-успешна за всички, по-спокойна и Ковид пандемията да остане в миналото.

Краси ЦЕНКОВА