В градската градина на Благоевград пред бюст-паметника на поета революционер Пейо Яворов политици, общественици и граждани сведоха глава в знак на почит по повод 144 години от рождението на Яворов.

Второкласничката Димитрия Бойкова от Девето основно училище, чийто патрон е поетът, разказа за първата си среща с личността на Яворов, за когото разказва баба й:

„Той е велик български поет и войвода. Даже знаете ли, бил е голям герой, защото дошъл с четата си и освободил град Гоце Делчев, който тогава се наричал Неврокоп“, каза по време на церемонията Димитрия от втори клас.

94 години от смъртта на Мара Бунева бяха почетени пред бюст-паметника на българската революционерка, намиращ в близост до този на Яворов.

„Мара Бунева остава в спомените на българите като една смела атентаторка, наказала палача на скопските български студенти Велимир Прелич“, съобщи за Радио Благоевград историкът от Регионалния исторически музей Иван Стоянов. Миналата година в Благоевград беше открит първият в страната бюст-паметник на Мара Бунева.

Преди 94 години в Скопие Бунева слага край на живота си, след като застрелва сръбския прокурор Велимир Прелич и за да не попадне в ръцете на сръбската полиция. Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „борец за свобода“ и „героиня“ заради извършения от нея атентат срещу Велимир Прелич през 1928 година.
Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера. По майчина линия революционерката е внучка на легендарния Захарий Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев, е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода 1915 – 1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките й Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.

Между 1915 и 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва с четири куршума в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден от раните си. Погребението й е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944-та, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия, а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата.

Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.