• Роденият на 3 март народен изпълнител изпя легенда за турското робство

  • Героите днес се борят за свободата на познанието и опазване на културното ни наследство

Орисан да пази българщината още с първата глътка въздух, фолклорният певец Борис Коцаков е роден на националния ни празник 3 март. Рождението му става определящо за него като творец и личност. Борис Коцаков е закърмен с любовта към фолклора и изконните ни традиции. Завършва вокална педагогика в ЮЗУ-Благоевград със специалност диригент на народни хорове и оркестри. Получава образованието си в класа на голямата народна певица Бинка Добрева и проф.Кауфман.

Б. Коцаков се изявява на различни музикални сцени като „Пирин фолк” и „Македония фолк”, като от последната е отличен с награда за изпълнителско изкуство. Талантлив и амбициозен, той не спира да изненадва почитателите си, а преди няколко месеца представи най-новия си видеоклип към песента „Луди-млади години”.

– Боби, кога разбра, че музиката е твоето призвание?

– Винаги съм обичал музиката, но честно казано, не мисля, че като малък съм имал за цел това да бъде моята професия. Аз слушам всякаква музика и не минава ден, без да чуя някоя от любимите си песни. В този ред на мисли – в ранна детска възраст музиката беше част от ежедневието ми, но не и мечта за голяма сцена или нещо подобно. Съдбата беше така добра към мен да ми покаже правилния път и да попадна на точното място, в точния момент.  При мен това не е търсен ефект, а просто нещата се случиха, без да съм ги искал. Винаги съм смятал, че човек не може да избяга от онова, което му е написано от Господ, така че не аз, а музиката откри мен.

– Роден си на 3 март – деня, в който България е освободена от турско робство. Пазител си на историческата ни памет. Мислиш ли, че сегашното поколение са родолюбци? Помни ли се делото на онези, които са загинали за нашата свобода?

– Категорично мисля, че младото поколение са родолюбци. Не смятам, че има българин, който да не знае кои са нашите герои за свобода. Дори и да има такива хора, това е проблем, породен по-скоро от липсата на възпитание, а не от липсата на образование. Факт е, че в последните години се появява и разпространява пропагандна литература, която цели да обърка представите ни за това кои сме ние като народ и през какви перипети сме преминали, за да оцелеем като нация. Дори и в учебниците по история вече трудно се намира  информация, че сме били 500 години под турско робство. Представя се така, че сякаш тук просто е имало османско присъствие. Факт е, че има опит за подмяна на исторически факти и събития и тяхното политизиране, но вярвам, че всеки уважаващ себе си българин би възпитал детето си в любов към родината. Редно е този процес да започне още в ранна детска възраст, като запознаем децата с делото и подвига на българските ни национални герои.

Радва ме и фактът, че все повече млади хора започват да посещават клубове по народни танци. Лично мое мнение е, че това нещо се случва именно поради факта, че младите хора имат нужда от това да чувстват и демонстрират своето родолюбие. Те носят България в сърцата си, независимо в коя точка на света се намират.

– Мислиш ли, че чрез песента може да се възкреси споменът за някои от забравените ни герои? Може ли чрез музиката да се възкреси делото им и да достигне по-лесно до по-голяма част от хората?

– Да съживим спомена за някои от героите с македонските песни, не е трудна задача. Това е факт и ще продължи да се случва. В тази фолклорна област има изключително много и интересни песни, свързани с хайдути, комити и войводи, геройски загинали за свободата на нашата родина. В българската фолклористика има отделен раздел, който се занимава изцяло и задълбочено с изучаването на тези песни. Самият аз преди време направих една такава песен. Тя се казва „Славей песен замеяло”, която разказва легенда за брат и сестра, които били откраднати от семейството си и разделени един от друг. Действието се развива по време на турското робство, а историята, която се разказва, е често срещана за това време. Много семейства са имали подобна съдба. Смята се, че тази песен е посветена на Яне Сандански. Има безброй революционни песни, които ни разказват и напомнят за делото на нашите герои.

– На кой герой от миналото се възхищаваш и би искал да му подражаваш?

– Твърде смело би било това да мисля, че мога да приличам на някой от героите. Впечатлен съм от всички, за които пеем в нашите песни: Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров и т.н. Вдъхновен съм и от историята на Никола Парапунов, който има издигнат огромен паметник в центъра на родния ми град и той винаги е бил интересна личност за мен.

– Има ли герои сред нас, сега в наше време?

– Трудно е да се каже. Може би има, но са с различен облик. Тези герои сега се борят за свободата на познанието и опазването на културното ни наследство. Това за мен са всички колеги, които се занимават с фолклор, борят се за него и запазването на традициите и родовата памет. Всеки сам по себе си е герой в неговата лична битка.

– Ти си педагог по образование. Мислил ли си да се занимаваш с деца и как да зародим у тях любовта към фолклора и традициите? Тези понятия им звучат далечно и архаично, особено ако ги сравним с новите стилове музика и технологии?

– Винаги съм казвал, че децата са най-искреното нещо в нашия свят. Всички деца до 7-годишна възраст пеят правилно. При част от тях този музикален усет изчезва след седмата година. При други се запазва за цял живот. Ако едно дете се хване в ранна детска възраст и започне да се занимава с него вокален педагог, има голяма вероятност да развие гласа си до степен на професионално ниво. Доказано е, че всички деца пеят в тоналност ре мажор или минор. Аз имах удоволствието да получа една от най-добрите методики на обучение по народно пеене и народен инструмент благодарение на Бинка Добрева. Тя даде всичко от себе си, за да можем аз и моите колеги да получим най-доброто в обучението по специален предмет. Обичам работата с децата и тя ми доставя удоволствие, защото това е най-отговорната работа. Част от тази работа не е само да пеем заедно, а и да събудим у тях любовта към фолклорната песен. А как можем да го направим? Като запознаем децата първо с леките и забавни песни по начин, достъпен за тях, и с течение на времето преминем към по-трудните песни, където вече се иска майсторство, много усет и тренировки на гласа. Чак тогава можем да достигнем до едно по-трудно, но в същия момент и по-красиво изпълнение. Аз съм може би с една идея в по-добра позиция от други колеги, защото съм имал възможността да работя само с талантливи деца, които са знаели какво искат и защо го правят. В момента за съжаление не работя по тази си специалност поради простата причина, че няма къде. За сметка на това от време на време ме търсят студенти, на които помагам за вземането на техните изпити по музикални дисциплини.

– За финал няма как да не те попитам дали подготвяш нещо ново за своите почитатели?

– Да, разбира се, че работим по нови проекти за моите почитатели. Само ще издам малка тайна, че за първи път ще имаме песен от друга фолклорна област и много се вълнувам.

 

Катерина ИВАНОВА