Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци изпрати до в. „Вяра“ интересна и полезна статия за резитбите по лозята. Спиров е дипломиран агроном и четивото ще бъде изключително ценно за стопаните, които отглеждат лозя. 

Празникът Св. Трифон е най-пряко свързан с резитбите на лозята. Това е дало основание на българските учени четиринадесети февруари, като граничен ден между зимата и пролетта, да бъде определен като Ден на лозаря. Със затоплянето на времето при лозите се събужда вегетацията и тогава е най-подходящото време  за прилагането на зимната (суха) резитба.
При отглеждането на лозите резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да образува тънки и дълги леторасти, които не след дълго изтощават лозата и довеждат до ранното й изсъхване. Неслучайно е, че одомошняването на лозата на първо време е било с цел декоративното й използване.
Денят на лозаря в много райони на страната, където лозарството е добре застъпено, се отпразнува с различен обичаи. В много случаи обредите, свързани със Свети Трифон и резитбите по лозята, са унаследени, обогатени и трансформирани въз основа на стопанисването на земята и прилаганата агротехника при отглеждането й.
Резитбата на лозята е сложен биологичен процес (операция) или мероприятие за премахване на различни органи (вегетативни и репродуктивни) от лозата. В зависимост от възрастта, растежната сила, сорта и други биологични особености на лозата чрез резитбата може да се премахнат от 50-90% от едногодишния прираст на лозата. Резитбата е основен процес, свързан с одомашняването на лозите.
Резитбите на лозята се извършват през зимния период и са познати като зимни сухи резитби. През пролетта и лятото, както и по време на вегетацията, резитбите са познати като резитби на зелено. Със зимните и летните резитби лозарите решават следните основни задачи: 1. Превръщането на лиановидните растения в храст (главина), чрез което се подобрява плододаването, удължава се продуктивният период и се улесняват агротехническите мероприятия при отглеждането й.
2. Подсигуряват се трайни количествени и качествени добиви от насаждението.
3. Ограничават се условията за развитието на болести и неприятели по лозята.

  • При лозята резитбите започват непосредствено след засаждането им, затова в своята класификация резитбите биват:
    Резитби за формиране на корона
    2. Резитби за плододаване
    3. Резитби за подмладяване
    От своя страна резитбите за формиране на корона биват: чашовидна, Гюйо, мозер, омбрела, асмовидна и други. При всички резитби лозарите трябва да съблюдават и стриктно да изпълняват следните изисквания:
    – хирургическите операции при резитбата, отрезите трябва да са гладки с малки и леки рани;
    – старата дървесина (рамена) да се премахва с остро трионче, а отрезите да са перпендикулярни на оста на дървесината;
    – отрезите на чеповете да се правят до 1,5-2 см над горното око (пъпка);
    – инструментите да са добре наточени и дезинфекцирани;
    Теоретичните познания и практическите умения, които трябва да притежава лозарят, е необходими ежегодно да се освежават и обогатяват. В настоящата статия с големи съкращения ще разгледаме зимната резитба като най-задължителна и потребна. Летните резитби ще разгледаме на по-късен етап по време на самата вегетация на лозата.

    Зимна (суха) резитба на лозата. Резитба на зряло.

Това са може би най-важните резитби, които се извършват непосредствено след листопада от есента до набъбването на пъпките през пролетта. Прилагат се два вида резитби – къса и смесена, в зависимост от сорта, родовитостта и формировката. Това са резитби за плододаване. При късата или чеповидна резитба долната пръчка се реже на две очи, а горната се премахва изцяло с част от чепа. Изключение може да се прави, когато лозарят установи потребността от натоварване на раменете или при подмладяването на самата лоза чрез по-силна или слаба резитба. Тогава очите могат да бъдат 1 или 3. Най-често пръчките се режат на две пъпки (очи) от основата и се наричат плодни звена. Установено е от практиката, че плодните пъпки, поставени върху средно дебели леторасти (пръчки), са най-родовити. Леторасти, израснали от спящи пъпки, са безплодни и върху тях не трябва да се формират плодни звена. Върху всяко рамо, с което е изградена чашковидна формировка, може да се оставят до две плодни звена. Лакомниците (вертикално разположени пръчки без заложени плодни звена върху тях) може да се използват за нови рамена при необходимост от попълване на формировката.

Резитбите къса и смесена се използват както за формиране на корона при лозата, така също и за поддържане на продуктивния период. Всяка формировка на лозата има свои характерни особености, които трябва стриктно да се спазват през целия продуктивен период и по време на провежданите резитби за формирането на короната, плододаване и подмладяване.
Резитбите при лозята изискват конкретен индивидуален подход при прилагането им. Направени преди интензивното сокодвижение, създават предпоставка за най-рационално използване на акумулирани органични вещества от растението.

 Милчо Спиров – агроном

с. Шишковци

Милчо Спиров


Пояснение към снимката:

  1. Резитба при засаждането
  2. Резитба през пролетта на втората година
    3. и 3а – Резитба през пролетта на третата година