Раннохристиянската базилика и средновековната църква „Св. Спас“ в Червен брег

Директорът на музея в Дупница Анелия Геренска: Веднага попаднахме на находки, открихме турска монета

Медна турска монета откриха археолози край църквата „Св. Спас“ в дупнишкото село Червен брег. Находката е изкопана във вторник, след като предния ден (24 август) Историческият музей в Дупница започна тазгодишното археологическо проучване на раннохристиянската базилика при средновековната църква „Св. Спас“. Това е шестият сезон на проучванията, които тази година ще бъдат в югоизточна, източна и североизточна посока, и ще продължат 15 работни дни (до 14 септември). Целта е да се изясни картината в източната част на раннохристиянската базилика, където е открита абсидната дъга, макар и много разрушена, разбрахме от директора на музея Анелия Геренска. Намеренията са впоследствие двата обекта – раннохристиянската базилика и средновековната църква, представляващи групов паметник на недвижимото културно наследство с национално значение, да бъдат консервирани и реставрирани едновременно.

„Известно е, че миналата година обектът получи статут на културен паметник от национално значение. Това ни помогна при кандидатстването за средства за продължаване на проучването по програмата на Министерството на културата. Отпуснати бяха  17 330 лева. Имам уверението на кмета г-н Чимев, че ако се наложи удължаване на времето за проучвания, общината също ще ни финансира – с до 10 000 лева. В понеделник подготвихме терена – окосихме и разчистихме терена, а във вторник започнахме разкопките. Веднага, още на чамов пласт, на 20 см дълбочина открихме находка – медна възрожденска турска монета от накит. Има и много керамика, която е силно фрагментирана”, каза Анелия Геренска.

Анелия Геренска, Емил Севдин и Светла Петрова при представянето на резултатите от миналогодишниите разкопки на обекта

В момента заедно със специалистите от музея работят 13 души. Научен ръководител на екипа е гл. ас. д-р Светла Петрова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Както сме писали, доц. Петрова смята, че бaзилиĸaтa e чacт oт ceлищe, свързано с aнтичнaтa Гepмaнeя. Хипотезата й е, че в това селище е бил разположен викус на военен лагер.

„Зa пopeдeн ceзoн ce пoтвъpждaвaт дaннитe, чe ce ĸacae зa eдин виĸyc нa вoeннo пoceлeниe, тoecт ceлo нa вoeнни. Aнтичнaтa Бoлбaбpия (имeтo нa дpeвнoтpaĸийcĸoтo ceлищe, ĸoeтo e билo paзпoлoжeнo нa мяcтoтo нa днeшeн Чepвeн бpeг, бeл. aвт.) e виĸycът нa вoeнния лaгep. Ha мяcтoтo нa тoвa aнтичнo ceлищe e  билo пoceлeниeтo нa ĸoнницитe oт виĸyca. Tyĸ ca живeли тexнитe ceмeйcтвa – cъпpyги, дeцa, poби, cлyги и т.н. Toвa дaвa oбяcнeниe и зaщo ceлищeтo e тoлĸoвa гoлямo ĸaтo плoщ, нaд 350 дĸa”, ĸaзa Светла Петрова преди няколко месеца при пpeдcтaвянeтo нa peзyлтaтитe oт apxeoлoгичecĸoтo пpoyчвaнe нa oбeĸта от 2019 г.

Припомняме още, че освен базиликата при досегашните разкопки бяха открити множество римски монети, пръстен, цинтове, игли, скелетът на убит по време на османското робство православен свещеник и др.

Юлияна КОЛЧАКОВА