Православната църква чества днес св. Четиридесет мъченици от Севастия, загинали мъченически заради вярата си. През 320 г. четиридесет войници от една кохорта не се подчинили на заповедите и не принесли жертва на езическите богове. Повикал ги градоначалникът, убеждавал ги да не правят това, да не излагат живота си, да се отрекат от християнството.

Когато не го направили, затворили ги, мъчили ги. Накрая ги осъдили да стоят в ледена вода. Близо до тях имало басейн с топла минерална вода. За всеки, който се откаже или не удържи на студа, имало приготвени и вкусни ястия, и топла баня. Ала войниците издържали. През нощта стражите заспали, само един останал буден. Като погледнал към ледения басейн, той видял, че около главите на всички мръзнещи в него светели божествени венци. Втурнал се човекът към басейна, молил се на Господ и него да увенчае с такъв венец. И наистина, така станало. И над неговата глава светнал венец. На сутринта извадили измръзналите мъже, натоварили ги на една кола, изкарали ги извън града и там ги запалили. В Библията числото 40 се среща като число на наказанието (потопът вали 40 дни и 40 нощи), но и на Божието благоволение. На планината Мойсей 40 дни и 40 нощи говори с Господа.

В Новия завет числото се свързва с молитва, пост, разкаяние и надежди за живот и очистване от греха. Иисус пости 40 дни в пустинята. Четиридесет дни след Възкресение се явява на своите ученици. Постът е също е 40 дни. Те не са дадени за наказание, а за опрощение и живот. Четиридесет дни трябват и на душите, за да се простят със земята и да потеглят по небесните пътища. В народната памет това са четиридесет синове на един баща, които така и не склонили глава пред османските завоеватели. Народът почита 9 март като ден на младостта. Празникът се нарича Младенци. Ходи се на гости на младоженците, задомили се през годината, носят им се дарове. Който няма имен ден в църковния календар, може да си избере Свети четиридесет мъченици и да почерпи за името си.

В близкото минало празникът съвпадал с деня на пролетното равноденствие (22 март) и това го обвързва с ритуали за нарастването на деня, обръщането към пролет и лято, смяната на годишния сезонен цикъл. Очаква се връщането на прелетните птици. Вярва се, че ако човек чуе на гладно лястовица или щъркел, птицата ще го разболее и затова трябва рано сутринта нещо да се сложи в уста, макар и само един залък. На места се смята, че на Младенци буболечки, змии и гущери от дупките си. Първото им полазване е лековито. Затова там, където се очаква да се появят, болните оставят дреха или конец, нишан от нея, и се надяват змиите да полазят отгоре им. Помощ очакват от змиите и тези, които дълго време не могат да се задомят.

На празничната трапеза се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща. Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: “Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача”. На днешния ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите. Времето на Младенци показва каква ще е годината до Гергьовден, а на места смятат – през цялата пролет. Ако денят е ясен, житата ще са чисти, а кошерите – пълни с мед. Ако вали дъжд, изобилието ще е при царевицата. Ако е мъгливо, през лятото ще вали град.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка. Празнуват още Вивиан и Вивиана – името е с латински произход и означава “жив”, “живеещ”.