Monday, July 15, 2024
HomeАктуално от днесДрагомир Илиев:  С хобитата нося усмивки, с работата - здраве 

Драгомир Илиев:  С хобитата нося усмивки, с работата – здраве 

Може ли да си едновременно част от мъжки хор “Св.Иван Рилски”, от кукерите на Червен брег и да отговаряш за екип от хора в завода на Тева в Дупница?! 
Драгомир Илиев е роден през 1981 година в Дупница. От 2011 година започва работа в завода на Тева в Дупница. В момента заема позиция – супервайзър в Опаковка. 
В свободното си време е част от мъжки хор „Св.Иван Рилски“, където е най-рядко срещания глас – бас. Другото му хоби е… участник в кукерската група на село Червен брег. 

 

  • Г-н Илиев, вие сте човек с 3 лица – участник в кукерска група, участник в мъжки хор и супервайзър във фармацевтичния завод на Тева. Как бихте обрисувал тези три коренно различни дейности?
  • Да, факт е, че реално погледнато са много различни. Но и в същото време се доближават. И в кукерската група, и в мъжкия хор, а и на работното място се иска старание, желание да се направи нещо ново, а и се работи с различни хора и характери. Другото което обединява тези три роли е дисциплината. Без нея няма как да се получават нещата. И не на последно място – отношенията с хората са много важни.
  • Как съчетавате постоянните репетиции в хобитата с позицията в завода, която е изключително отговорна?
  • – Когато правиш това, което обичаш и харесваш, винаги намираш време. А когато е от сърце дори не усещаш и умора. Даже от тази година съм част и от футболния отбор на „Червена звезда“ (с.Червен брег), който бе възстановен след много години отсъствие и вече участва в първенствои помагам. Изпитвам удоволствие да усещам, че съм част от организация, която помага на обществото. В Тева съм част от дейност, която помага и се грижи за здравето на милиони хора по света, а в хобитата съм част от дейности, които помагат за положителното емоционално състояние на зрителите.

    Заедно с мъжкия хор „Св.Иван Рилски“ след концерта в катедралата на Барселона.
  • Степенувайте по трудност – кукер, хорист, супервайзър?
  • И трите си имат своите специфики. Работиш с хора, изпълняваш задачи и имаш задължения и не бих могъл да ги степенувам. Дори и хобито е също отговорност и трябва да си фокусиран.При кукерите – обсъждаш идеи, търсиш нещо ново, трябва да накараш да грабнеш зрителите не само като интерес, но и да има послание. В хоровото изкуство сме малки организми, които реално се обединяваме в цял един организъм, който заедно трябва да диша, пее и живее, и отново да носи наслада на хората чрез магията на музиката. При тях можеш да импровизираш някой път, но в професията ми нямам право на компромиси. Така че, много по- отговорно е на работното място.
  • С какво хобитата помагат в работата и с какво професията на хобитата?
  • Помага ми най-вече в организационен план, както и в работата с хора. Хобитата ми са свързани с групи от хора, които на доброволни начала са обединени. Т.е. имаме различни мнения, виждания, идеи, дори напрежения възникват. И трябва да се намира баланса, така, че да бъде най-доброто за всички, а и взаимоотношенията да се запазят чисти, коректни и приятелски. Затова се налага сам да даваш пример на останалите, да си дисциплиниран, но и да бъдеш положително настроен към всички. Хобитата затова са и хобита – за да се отърсиш от ежедневието. Когато си се сблъскал и сблъскваш с различни нрави, то постепенно се научаваш как да „влезеш под кожата“ и да го приобщиш максимално бързо към екипа. Именно това помага много в работата ми с колегите в завода. Мисля, че съм успял да изградя взаимно доверие в екипа и да се подкрепяме във всеки един момент. Имам страхотни колеги, на които знам, че мога да разчитам във всеки един момент. Както и те на мен, разбира се.
  • На работното си място отговаряте за екип от хора и тяхната дейност. Как успявате да ги мотивирате?
  • Сложен процес е мотивацията на хората. Стремя се с личен пример и най-вече с добро отношение да изградя колектив. Когато в един екип има разбирателство, дори признаци на приятелство, то тогава се работи много по-лесно. В такива екипи, професионализмът е ясно изразен, защото всеки се чувства отговорен към другия. Разбира се, когато трябва съм и много строг, но винаги справедлив. Винаги ясно поставям целите. Следя за изпълнението, поощрявам ги, винаги съм на тяхно разположение. Много е важно и да се вслушва човек в мнението на хората, за които отговаря. А аз винаги се вслушвам в тяхното мнение. Нещо повече. Дискутираме възникнали казуси, вземаме решения заедно. В един екип това е важното.

    Няма как да чуеш магията на гайдата и да не настръхнеш. „Излел е Дельо хайдутин“ е първата песен, която научих да свиря, категоричен е Драгомир.
  • Като продължение на отговора, какви качества трябва да притежава един супервайзър, за да бъде добър ръководител?
  • Най-вече трябва да бъде мотивиран. И два много важни аспекти – да носи отговорност и да бъде зад екипа си. Но все пак трябва да има ясна разделителна черта между екипа и ръководителя й.
  • Удовлетворен ли сте от работата си? 
  • Винаги ми в харесвала една фраза – когато работиш това, което харесваш, тогава е лесно. При мен е точно така. Работя в екип със страхотни колеги. Имаме си доверие, изградили сме си уважение, доказали сме се, че можем да разчитаме един на друг и…нещата се подреждат от само себе си. А когато имаш атмосфера за работа – то тогава е лесно. И тогава разбираш, че работата може да ти носи удоволствие. Винаги началото е трудно за всеки нов, особено когато не си бил в такава сфера, но пък никой не те хвърля „веднага в дълбокото“, както се казва. Напротив. Разполагаш с период от няколко месеца за обучение, има търпение да се научиш и едва тогава започваш самостоятелна работа. Така че, който иска да работи, има желание да трупа знанияи най-вече да се развива – неговото място е при нас в завода на Тева. Ако нямаш желание и чакаш да се случват нещата от само себе си – няма да се получи.

    С черешовото топче
  • А ако трябваше да избирате хорист или кукер…?
  • Няма как да предпочета едното или другото. Имат своето обаяние и чар. Най-малкото е, че забавните моменти са навсякъде. Веднага се сещам за една история от Стара Загора. Имахме концерт в операта и след това бяхме на коктейл. Настаниха ни в отделна зала на един огромен ресторант, който сигурно имаше над 250 клиенти в този момент. Ние се забавляваме, пеем си популярни песни извън репертоара ни, разбира се, затваряме вратата, за да не пречим на гостите. Сервитьорката на два пъти идва и оставя отворена вратата, а ние след нея затваряме. Накрая дойде един мъж от гостите на ресторанта и ни се „скара“: „Целият ресторант ви слушаме…пеете страхотно…стига затваряхте вратата“. И продължихме с импровизиран концерт. Или пък да пееш невероятните български песни в катедралата на Барселона и да виждаш как зрителите онемяват. Това е от едната страна.

От друга – с кукерската група. Ще дам един пример. Всяка година на 1 януари в Червен брег имаме събитие. Идват и от съседните населени места и се събират над 1000 човека заради нас. Усмивки, положителни емоции, радост за малки и големи. Аз от няколко години отговарям за черешовото топче. Сами сме си го направили. Като Бoримечката съм на този ден. Гърмя с часове, цялото село отеква, а най-големите фенове са децата. Или като ни канят по други населени места и отново сме обект на огромен интерес особено от малчуганите, как да се лишиш от това удоволствие. Ще го обобщя така: С хобитата си нося усмивки, с работата – здраве. Не се отказвам от нито едно.

  • С какво е по-различна Тева, ако трябва да я сравните с други компании от голям мащаб?
  • С възможността да растеш. И дори бих казал не само в региона. Пътувал съм и пътувам много с мъжкия хор или кукерите и се срещам с мнозина от различни отрасли. В Тева няма мои-твои хора, или както е прието „спуснат отгоре“. Напротив. И аз, както и повечето, сме започнали от А и Б в завода. Ако покажеш качества, умения, съчетани с мотивация, то това се оценява, и постепенно имаш възможност да растеш в кариерата си. Човек, трябва да има желание да се учи постоянно и да трупа нови знания на всяко ниво. Другото, което е със сигурност без аналог в целия регион – законите и правата на служителите се спазват до запетая. Всъщност това не е някаква новина или нещо ново. Всеки, който има познат, приятел или е работил в Тева знае, че нивото е европейско и по установени безкомпромисни стандарти от години. Човек трябва да бъде спокоен на работното си място, да има сигурност, а заводът ги осигурява.

 

RELATED ARTICLES

1 COMMENT

  1. Евала на колегата Драго.Даже много хубаво пее на живо в заведение.Също така госпожо Дани Велева има много други колеги в Тева ,с непредполагаеми хобита и успехи.Заплатите са малки, нема желаещи за Тева.Затъвате за кадри ,нема кои да работи вече за безпари.

Comments are closed.

Most Popular