Стенопис със Седмочислениците в манастира Арденица, Албания

По метода на засичане на фактите установих, че в гр. Дупница първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий е на 11 май 1860 г.Този празник е честван по инициатива на учителя Димитър Николов Чуков (1838-1904 г. гр. Дупница). Празникът на светите братя Кирил и Методий за пръв път по българските земи е отбелязан на 11 май 1851 г. в гр. Пловдив по инициатива на учителя и книжовник – възрожденецът Найден Геров.

Димитър Чуков

На страница 296 на своята книга „Учредителите“, излязла от печат през 2014 г., изтъкнатият български историк професор, доктор на историческите науки Милко Стоянов Палангурски дава кратки сведения за нашия съгражданин Димитър Николов Чуков. Той е роден през 1838 г. в гр. Дупница, внук е на свещеник и син на занаятчия кожухар и земеделец. По майчина линия Димитър Чуков произхожда от рода на учителя възрожденец и автор на 13 книги Христаки Павлович – Дупничанин (1804-1848 г.). Христаки Павлович е създател на началното и класно училище в гр. Свищов, където е починал. Щастлив съм, че на 2.11.2007 г. бе издигнат паметник на великия дупничанин Христаки Павлович по моя инициатива и настояване и със съдействието на тогавашния кмет на гр. Дупница Първан Ангелов Дангов.
Димитър Чуков е завършил дупнишкото начално училище, където през 1853 – 1855 г. е помощник-учител на даскал Георги Икономов. Димитър Чуков е бил учител през учебната 1855-1856 г. в гр. Самоков. Учил е в софийското класно училище през 1857-1859 г. при учителя възрожденец Сава Филаретов. През учебната 1859-1860 г. Димитър Чуков е учител в родния си град Дупница. Той е първият дупничанин със средно образование, като е учил гимназия в Белград през 1860-1863 г. След това 5 години е учител в класното училище в Дупница, а за времето от 1870 до 1875 г. отново е учител. Димитър Чуков е активен читалищен деятел на създаденото от Димитър Бисеров – Околията (1840-1886 г.) читалище в Горна Джумая (Благоевград). Димитър Чуков е един от организаторите на учителския събор в гр. Самоков, проведен от 25 до 29 юли 1874 г. В този учителски събор са взели участие общо 16 учители от Самоковска епархия.

Списание “Училищенпреглед” от 1897 г., което е получавано в библиотеката на Околийското просветно дружество “Христаки Павлович”.

Като изтъкнат учител в родния си град Димитър Чуков е бил член на местната община. Той е председател по времето на временното руско управление на Окръжния съд в гр. Дупница. До края на живота си през 1904 г. е адвокат и активен общественик. Погрешно проф. Милко Палангурски е посочил на стр. 296 в книгата си „Учредителите“, че Димитър Чуков е кмет на гр. Дупница през 1894-1896 г.
Историческата истина повелява да кажа, че от 242-ма народни представители (депутати) в Учредителното народно събрание в Търново, заседавало от 10 февруари до 16 април 1879 г., когато е приетаТърновската конституция от 230 присъстващи, са участвали и няколко видни дупничани.

Прошение от дупнишкото учителство до Министерството на просвещението, 25.11.1897 г.

По звание като председател на Дупнишкия окръжен съд е присъствал Димитър Николов Чуков, а като председател на дупнишкия окръжен съвет – Христо Стефанов Грънчаров. На мястото на председателя Величко Хаджиангелов (кмет) е присъствал Васил Радев Мазников. В това събрание като депутат от Дупнишки окръг е присъствал и Иван Цветков Каранов, виден просветен деец в градовете Дупница и Кюстендил. От институции и учреждения са присъствали гуменът на Рилския манастир архимандрит Пантелеймон ІІ Рилски.

Обява за литературно-музикална вечеринка, 25 март 1897 г.

По сведения от Държавен вестник, бр.222 от 14 октомври 1894 г., с Указ №818 от 29 септември 1894 г. ДимитърНиколов Чуков е утвърден за кмет на гр. Дупница, избран на заседание наДупнишкия градски общински съвет. Негови помощници са били Сотир Чешанков и Васил Ранков. Общински съветници са били: Димитър Чуков, Никола Икономов, Тодор Димитриев, Никола Я. Чомаков, Васил Иванов Младжов, ДимитърЯнакиев Радев, Васил Ранков, ДимитърГоров, Андон Величков, Христо Годжов, Сотир Чешанков, Иван Портар и Нисим Исак.В действителност Димитър Николов Чуков е бил точно 6 месеца кмет на града ни – от 05.09.1894 до 06.02.1895 г. След него кмет на гр. Дупница е изтъкнатият наш съгражданин, опълченец и общественик Димитър Янакиев Радев. (По изследванияна Иван Хаджийски.)

Програма на Дупнишката община от 10 май 1905 г.

През 1892 г. изтъкнатият поет и писател СтоянМихайловски (1856-1927 г.) в книжка 9-10 на списание «Мисъл» е публикувал химна, посветен на светите братя Кирил и Методий. От 855 до 862 г. Кирил и Методий на основата на гръцката азбука по настояване на ръководните фактори на Източната Римска империя в Константинопол са написали азбуката за славянските народи. Кирил и Методий с аизпълнили своята мисия сред славянските народи във Великоморавия. Двамата са превели евангелието на новосъздадената азбука и са се утвърдили като книжовници и духовници в Европа. Солунските братя Кирил и Методий са канонизирани още приживе за светци за превода и популяризиране на светото писание (библията) на старобългарски език. Този език е придобил популярност като староцърковно-славянски език и заради разпространяването на християнството сред много народи. Някои техни изследователи считат, че над 300 млн. души в Европа ползват тази азбука. На 30.12.1980 г. папа Йоан Павел Втори обявява светите братя Кирил и Методий за съпрокровители на Европа. (По изследванияна Иван Хаджийски).

Стоян Михайловски

Тяхното свято дело е доразвито и популяризирано от Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, които са приети много радушно като книжовници и духовници от княз Борис Първи, справедливо наречен Покръстител. От азбуката на своите учители (24 знака от гръцкото писмо) петимата са сътворили разбираема азбука за българския народ от 30 букви. На изследвания на проф. д-р ист.н. от Великотърновския университет «Св.св. Кирил и Методий» Казимир Попконстантинов Климент и неговите другари в българската столица Преслав са създали новата азбука, наречена от тях кирилица. В днешните 30 букви 6 са запазени така,както са създадениот светите братя Кирил и Методий: з, ж, ч, щ, ъ и ь. Справедливо всички те са наречени Свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За 24 май 2022 г.се очаква в София да пристигнат част от тленните останки на първоучителите, светите братя Кирил и Методий.
Всички българи в страната и по света свято тачим делото на светите Седмочисленици. Благодарение на учителя възрожденец Димитър Асенов Васев от гр. Дупница преди около 10 години ми бе предоставена оригинална програма на Дупнишката община от 10 май 1905 г. Много тържествено е честван празникът на буквите, славянското писмо и четмо и този празник се превръща в истински всенароден. Основателно приемаме, че този ден е най-българският празник. От 1916 г. по настояване на германския генерален щаб българското летоброене преминава от Юлиянския към Григорианския календар. Първи април 1916 г. основателно е обявен за 14-иден от този месец, в резултат на което честваме този най-български празник на 24 май.

Панайот Пипков

Трябва да подчертая, че неоснователно някои видни български историци се опитват да наложат 24 май като наш национален празник. Припомням само, че по нов стил от 3 март 1878 г. е началото на Третата българска държава. 24 май е нашият най-български празник и всички ние с обич и признателност пеем химна, създаден през 1892 г. от Стоян Михайловски. Българският учител по пеене Панайот Пипков през 1901 г. през м. май в навечерието на празника за около 15 минути е написал музиката към този текст. С умиление, възхищение и признателност всички ние пеем «Върви народе възродени към светли бъднини вървим…».

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед изследовател