• Младата Йоана Борисова отвя конкуренцията с приложение при бедствени ситуации и състезателно програмиране

– Здравейте, може ли да ни разкажете повече как стигнахте до престижното първо място в конкурса „СофтУниада”? Какво представлява конкурсът?

– “СофтУниада” е конкурс по състезателно програмиране и разработка на софтуерни проекти. Организира се от Софтуерния университет, който е проект на „СофтУни”. Освен класиране в двете категории, има и специална награда СофтУниадец”, която е за най-добре представилия се участник в двете категории. Точно тази награда спечелих аз в тазгодишното издание. Тя е резултат от опита, който съм придобила с обучението и практиката.

– Какъв беше уебпроектът Ви?

–  Предложих приложение, свързано с доброволчеството при бедствени ситуации. С две думи – хората могат да подават сигнали за възникнало природно бедствие и да се включат като доброволци, отбелязвайки с какво могат да са полезни. Също така, спрямо локацията на човека, приложението определя къде са най-близките текущи бедствия, за които може да помогне.

– Откога се занимавате с програмиране? Какво е чувството да си първото момиче, спечелило този конкурс? Можем ли да мислим, че програмирането е запазена територия за мъжете?

– Обучението си по програмиране започнах през януари 2018 г., като тогава бях 11-и клас. След това, веднага след завършването на средното ми образование, започнах стаж в Codexio, паралелно с който завърших и цялостната програма на „СофтУни” с езика JavaScript. През септември 2019 г. станах служител в компанията. И така досега. Няма как да не ми харесва да съм първото момиче победител. Но това беше въпрос на време. Статистически погледнато, в бранша има повече мъже. Това е напълно в реда на нещата, мъжете от малки са насочвани да имат инженерно мислене. Но това, че е по-вероятно те да имат интерес към програмирането, не означава, че територията е тяхна. Смятам, че жените, които харесват техническите предизвикателства, имат своя реален и равноправен шанс за реализация. Стереотипът по никакъв начин не може да влияе на способностите на хората.

– Кое Ви мотивира да участвате? Наградата от „СофтУниада” какви възможности дава напред?

– Състезателният ми дух и появилата се идея за уебпроект с потенциал. След като се явих с уебпроект, нямаше как да пропусна възможността да се състезавам и с програмирането. Именно тази комбинация ми донесе успеха.

– Вие сте възпитаник на Гимназия „Христо Ботев” в Дупница, това ли е мястото, което Ви даде основата и първите стъпки в областта на програмирането?

– Завършила съм хуманитарна паралелка в гимназията, което само по себе си означава, че обучението ми там е било много далеч от сферата на програмирането. И все пак за първи път видях програмен код в часовете по информатика в 10-и клас, където ръководител ни беше г-жа Мариана Петрова. Вървеше ми, но в този момент не ми беше и минало през главата, че това ще се превърне в моя професия. Въпреки това успях да придобия минимума, който ми беше достатъчен при началото на обучението ми след това.

– Интересно е, че хората, които Ви познават, Ви свързват с музика, литература  и изкуството. Кога и как се ориентирахте към програмиране и уебпроекти?

– Дълго бях убедена, че моето основно занимание ще бъде сцената. Никой никога не ме е спрял да се развивам там. Но реалността, която виждах около мен, ме накара да опитам и нещо, което не е субективно, а зависещо изцяло от мен. Това нещо се оказа, че ми се удава и ми харесва. Затова и в момента то е моята професия, а всички видове изкуство, с които съм се занимавала, не са изоставени и съвсем скоро ще имам изяви с някои от тях. В момента двете сфери ми дават баланс. А и те не са толкова далечни. Колкото и странно да звучи, музиката е математика.

– Като млад човек какви са Вашите впечатления, намират ли добра реализация завършилите в Дупница? Към какво да се стремят младите хора в града?

– Истината е, че в нашия град няма голям избор от възможности за хората, завършили повечето специалности в университетите, но това е така за цяла България, включително и София. За съжаление има много специалности, много университети, което предполага масовост, а често и недостатъчна компетентност. Безспорно има много умни и талантливи млади хора, които се реализират успешно и с чиито постижения можем да се гордеем. Но обучението в повечето от университетите често се превръща в „престижно-задължително”, съчетано със студентския живот и осигурената издръжка от семейството. А реално работни места в града ни има най-вече за обикновени професии като шивачи, строители, шофьори. Трудно се намират желаещи за тях не само заради ниското заплащане и условията на труд, но и заради възпитаното самочувствие, че всеки трябва да е мениджър или да получава добра заплата само заради факта, че ще отиде на работа, без значение на познанията си и труда, който полага.

Затова младите хора трябва да се стремят към това да са здраво стъпили на земята, да са наясно с възможностите си и да не забравят, че никой не ни е длъжен. Ако искаме по-добра среда и повече възможности, трябва да работим в посока на това да я създадем, а не да я очакваме наготово.

– Учите висше образование и едновременно с това работите. Плановете за кариерно развитие в сферата на програмирането ли са, или в областта на връзките с обществеността, каквато специалност следвате?

– Със сигурност основните ми планове са в сферата на програмирането. Тя обаче е много по-тясно свързана със сферата на връзките с обществеността, отколкото изглежда. Това е така, защото в момента програмирането няма нищо общо с това, което е било преди 20 години и един програмист не е достатъчен за създаването на продукт. Необходима е екипна организация, работа и процеси, в които се налага качествено общуване с хора при разпределяне и оценяване на задачите, както и при представянето на резултатите от работата. Затова изучаваните в университета дисциплини ще ми бъдат ценни.

– Къде е Дупница в живота Ви? Бихте ли търсили развитие в родния си град?

– Дупница е и винаги ще е моят роден град, който нямам планове да изоставям. И макар че не планирам да основа софтуерна компания в Дупница, смятам, че в града трябва да бъдат възстановени много от практиките, свързани с изкуството и младите хора и от които съм била част и аз в тийнейджърските си години. Затова ще работя активно в тази посока и се надявам скоро да можем да проведем разговор и на тази тема.