-Д-р Данаилов, Дупница Ви познава, но кажете ни за Вас.

-Роден съм и съм израснал в Дупница, целият ми живот е преминал тук. Завърших стоматология през 2000 г. и оттогава до днес работя по професията си. Работя в Дупница, работил съм и в няколко села в региона. Обичам професията си и я изпълнявам с уважение и грижа към пациентите. Семеен съм, с едно дете, вече тийнейджърка. Обичам Дупница, тя не само е родният ми град, но е и градът, в който минава и искам да мине животът ми.

-Каква е мотивацията Ви да се включите в политиката?

-Води ме желанието, дори мога да кажа нуждата, България – държавата и обществото, да се променят към по-добро. Нуждаем се от спешна промяна, която първо да стабилизира ситуацията – натрупани са твърде критични моменти и твърде много кризи във всяка една сфера на живота и управлението, след което да тръгнем към по-добро, спокойно и уредено ежедневие и бъдеще.
Времето показва дали политиците изпълняват намеренията и обещанията си, но времето е ценно и не можем безкрайно да чакаме търпеливо и безропотно нещата да се подобрят по чудо – чудесата може и да се случват, но се случват на тези, които имат силата и вярата да действат и да поискат по-доброто.
Може би не само аз, а всички виждаме, че е нужно обновяване – задържането на едни и същи лица и имена в политиката води до самозабрава и от служители на гражданския и държавен интерес, те се превръщат в политически елит, съществуващ по-скоро заради собствените си потребности и обслужващ своите нужди.
Елитарната политика може и да е била работещ модел някъде – в утвърдените демокрации с работеща съдебна система, с ясни правила, които се спазват от всички, с ясен и действащ контрол над политиците – от това да поемат морална отговорност до това да отговарят и по съдебен ред. Разбира се, моделът някои лордове и сенатори да решават проблемите ни, да взимат решенията вместо нас и в наш интерес е примамлива възможност, защото означава, че няма да има нужда гражданите постоянно да са нащрек, но този модел, доказа се, просто не е реален, особено пък в България, където поемането на отговорност е изтласкано в ъгъла от „да спасим нашето момче, да не се сърдим на нашето момиче“.
Нужно е нова гражданска енергия да влезе в политиката, за да приземи този балон от надменност там, където му е мястото – близо до хората и проблемите им.

-Къде ще бъдат насочени вниманието и силите Ви, ако бъдете избран за народен представител от област Кюстендил?

-Най-голям опит и наблюдение имам в здравеопазването и образованието, а това, категорично казвам, са двата стълба, на които стои всяка една нация. Това са и двете най-важни условия определящи качеството на живота ни и бъдещия просперитет. Нямаме ли качествено и достъпно здравеопазване – имаме болна и умираща нация; имаме нетрудоспособна нация, която вместо да генерира силна икономика ще се нуждае от все повече и повече разходи за социални помощи.

Пандемията извади на показ огромните недъзи на системата – имаме отлични медици, но те са поставени в невъзможни условия за работа, а от година на година проблемите се задълбочават. Липсват специалисти, най-вече медицински сестри. Голяма част от медиците са в предпенсионна и пенсионна възраст, а обновлението с нови кадри е недостатъчно – виждате, че повече от половината завършващи у нас напускат почти веднага страната. Не само заплащането ги прогонва, но и тежката система, която пък върви редом с лоши условия на труд.
Две са основните нужди – насочване на повече средства за профилактика, защото това е доброто за пациентите, но и ще облекчи системата от лечение на повече тежки случаи, а другото е медицинските специалности да станат защитени – стимули за студентите и специализантите, както и облекчения и стимули поне за някакъв период от време в началото на професионалната им кариера.Образованието е другият стълб, на когото се крепи не само настоящето, но и бъдещето ни. В момента сме изправени пред реалния въпрос дали България ще може да покрие нуждата си от кадри, включително в най-важните сфери на живота – виждаме сериозният недостиг на млади попълнения в медицина, инженерните специалности, физика, химия и пр.
Голяма част от децата губят интерес към знанието още в средното училище, защото биват претоварвани до един етап, а след това се получава „зацикляне“, защото системата не може да отговори на нуждите и нагласите на съвременните деца и младежи. Виждаме, че подобно на училищата, университетите се „огънаха“ – за да имат студенти, т.е. постъпления, са готови да правят отстъпки от изискванията към бъдещите висшисти, изпити се вземат по втория начин, така се издават и дипломи. А когато този висшист трябва да отговори на изискванията на пазара и конкуренцията не се справя.

Не сме станали по-глупави или по-мързеливи, просто системата не отговаря на съвременния свят и е претоварена с напълно излишна бумащина за преподавателите, а фокусът не е към това децата да бъдат учени да мислят и да развиват потребностите си и таланта си, а да зубрят на общо основание. Най-силните образователни системи са тези – основна база, а след това насочване спрямо интереса и възможностите на детето, така че то от рано да може да се насочи и да трупа знания за сферата, към която има интерес, която му е слабост, както се казва.

-А кой модел на здравеопазване според Вас ни е нужен?

-Ако търсим директен отговор – Германия, т.е. достъпно здравеопазване за хората, силна профилактика, добри условия за медиците. Но и нещо друго важно – в България изоставихме на заден план чисто научната страна на медицината. Т.е. системата е практична – да спасим живот, да лекуваме, но не и да търсим обясненията по научен път и начин, да търсим нов подход, да търсим нови знания, да наблюдаваме, систематизираме и управляваме процесите с научен подход. Това също изкристализира покрай пандемията – виждаме как държавите, които наливат пари и сили в научните институти бързо се ориентираха, лекарите излязоха с общо мнение и се справят много, много по-добре от нас.

Искам да благодаря на всички лекари, които се борят с пандемията у нас – те са истински герои. За съжаление платиха и плащат изключително висока цена, включително мнозина платиха с живота си. Медиците продължават да работят вече над година и половина без почивка, въртят непосилни смени, дават здравето си, за да спасят колкото се може повече хора. А пациентите не са само с коронавирус – болниците са на колене, държи ги само волята и професионализма на медиците.

Не зная дали осъзнаваме, че последиците от пандемията ще плащаме още години напред – не само заради трайните последици за пациентите, но и заради колапса на системата.

За да имаме обаче по-добри здравеопазване, образование и социална политика ни е нужно по-ефективна събираемост на данъците; прекратяване и изкореняваме на корупцията и лошите модели, като този да се дават стотици хиляди левове за луксозни автомобили на проверяващите чиновници, вместо за подобрение на условията за специалистите, които те проверяват. А след това и справедлива формула на данъчното облагане – всеки, според доходите си.

-Вижда се, че голяма част от българите не гласуват, как да се върне доверието им?

-Няма как да стане изведнъж. Масово хората са отчаяни и не вярват на никого. Това е разбираемо, защото българите са лъгани много години наред. Надявам се на предстоящите избори активността да бъде по-голяма.

-Д-р Данаилов, защо избрахте „Има такъв народ“?

-Харесаха ми хората, с които се запознах. Имат положителна нагласа, имат енергия за работа и промяна. Имат сериозен опит и експертиза, които са гаранция, че програмата на партията, която е много добре разработена, ще бъде осъществена.

-А защо избирателите да подкрепят „Има такъв народ“?

-Защото това е партия, която бе създадена, именно защото политиците отказаха да чуят гласа на хората. Вярвам, че това е проектът, с когото заедно може да доведем България до реална промяна към по-добро.

-Кои биха били точките, под които ще се подпишете, ако приемем, че кандидатите за народни представители сключват реален договор с избирателите?

-Че ще остана почтен и искрен, какъвто съм бил винаги. Че ще работя, чувайки ги и в екип с хората, както работя и до момента. Че ще изпълнявам задачите си стриктно и със сърце, както съм го правил винаги.

-Сякаш никога не сме били толкова разделени, кое е решението на тази все по-задълбочаваща се обществена криза?

-За съжаление, българите не сме добри в екипните задачи. Трябва всеки от нас да поспре за малко и да осъзнае, че сме заедно във всичко това, че решенията ни засягат другите. Заедно сме и не може да вървиш напред, ако блъскаш другите назад – ще си пръв, но ще стоиш на същото място, без да си направил и крачка напред. Тикаш ли другия надолу и ти самият ще потъваш с него, просто защото сме свързани с невидими, но здрави и неразрушими връзки – всички българи, всички хора сме заедно.

-Коя и каква е Вашата България, България, която искате да имаме?

-Искам подредена България – не само с чиста и приветлива среда, но и с чисти и честни отношения между хората и между хората и политиците. Само така може да има нормалност и смисъл в живота ни днес, но и бъдеще за следващите поколения. Само така българите ще остават тук, а не да избират живот в чужбина. Та нали държавите, за които заминават все повече българи или мечтаят да заминат, сами са постигнали стандарта си – от политиците и гражданите зависи да се хванат в ръце и да построят дома си.

-Д-р Данаилов, предстоящите избори съвпадат с най-силната вълна на пандемията у нас. Какъв е призивът Ви към избирателите?

-Призовавам всеки да бъде отговорен наравно за личното си здраве и за здравето на другите. Призовавам да носим маски и да спазваме дистанция, независимо дали вече сме ваксинирани или не. Нека хората избягват събирания на големи групи, особено в закрити помещения, а те пък да бъдат редовно проветрявани. Членовете на комисии, застъпниците и избирателите нека дезинфекцират ръцете си, особено след като са докосвали машините за гласуване или предметите, докосвани от много хора. Разбирам, че много хора са уплашени, но, ако спазваме правилата, изборният ден може да бъде по-безопасен от пазаруване в голям магазин например. Излезте и гласувайте – отговорни към здравето в тази наистина тежка вълна и отговорни към избора, който ще направите за общото ни бъдеще.

 

Купуването и продаването на гласове са престъпления!