Днес посетих Дупница. Разговарях с граждани на площад “Свобода” – за това какво ще бъде политическото време след предстоящите в неделя парламентарни избори. Във въпросите, които ми задаваха, усетих тревога. Защото много е лесно да се разруши дом и да се вдигне колиба. А е факт, че доста колибарски партии са се запътили към Народното събрание. Спор няма, че те знаят да мразят и да рушат. Но в градежа никакви ги няма. Жена на моята възраст бе напълно откровена: г-н Йорданов, каза ми тя, направете нещо, за да не идва бесепето на власт. Обещах й, макар че за мен да направя “нещо” означава само едно: да гласувам за “сините” от коалицията ГЕРБ/СДС – двете десни партии, които са заедно и в дясното политическо семейство на Европейската народна партия. Подарих й моят Дневник – отчет за работата ми като евродепутат, един син чадър и една синя чаша за кафе. Просто така, за спомен. В Дупница често вали дъжд.

Проведох и среща с Председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов, който е и координатор за Югозападна България на Съюза на демократичните сили. Изключително вещ в общинските дела политик, а и се убедих сам как хората го уважават. Впрочем и за него, както и за всички добри и мислещи хора у нас, най-важното на предстоящите в неделя избори е да бъде победена партията на българските социалисти. Това е първата задача. Тя ни е поставена от самото време в което живеем, но също така е и като послание към нас от миналото. И казвайки миналото ще споделя, че заедно с г-н Костадинов отдадохме почит пред паметта на невинните жертви на комунистическия терор в първия червен концлагер в България край Дупница. В него са били въдворени в изключително тежки условия известни наши интелектуалци, царски офицери, защитавали геройски отечеството ни, свещеници, общественици и политици. Общо над 1600 души. И много от тях не се завръщат у дома. Припомняйки си за тяхната мъчителна и трагична съдба, както и за съдбата на техните семейства, аз дадох обет пред Бога: да победим в неделя БСП – партията наследник на червените престъпници. Да победим и всички онези партийки, които се гласят да формират правителство с подкрепата на БСП. Те сами в последните седмици разкриха предателските си спрямо демокрацията ни намерения. Техните кроежи за “програмно-експертно правителство” след изборите, именно с подкрепата на БСП, са гавра с паметта ни. Но е факт, че единствено коалицията ГЕРБ/СДС може да спре тяхното и на БСП настъпление към властта. Само ГЕРБ/СДС могат да победят както БСП, така и всички останали нейни патерици – взети заедно и поотделно. И това, убеден съм, че ще се случи в неделя. Не може да не се случи. Защото ние освен дълг към настоящето имаме и дълг към миналото, към невинните жертви и страдалци от комунистическия режим. И това е неотменим с нищо дълг.

Поклоних се и пред мемориалния паметник “Дупнишките барикади”. Преди година и половина присъствах на откриването му и тогава държах слово, в което заявих, че през януари и февруари 1997 г. дупничани протестираха срещу властта на БСП, блокираха пътища, но отвориха магистрала към европейска и натовска България. И това не се забравя. И нямаме моралното право да сгрешим при своя вот в неделя. А грешка би било, ако след този вот социалистическата партия се върне явно или задкулисно на власт – като част от подкрепата за т.нар. програмно-експертно правителство.

Познаваме тези правителства като най-бандитските през прехода. Но е факт, че лидерството по този показател – бандитството, принадлежи на БСП. Затова и “сестра Галева”, както наричат в Дупница лидерката на една малка коалицийка днес, навремето стана депутат именнно от БСП, гнездото на заразното зло. Какво правителство мислите, че тя ще подкрепи след изборите? Демократично ли? Ами, ами. Ясно какво.

Но затова вече мислех, докато пътувах обратно към София с моята стара, но вярна кола, която скоро ще стане на 400 000 километра, но пък сърце не ми дава да я захвърля. Неразделни сме вече 22 години. И попътно не можех да не констатирам, че е по-добре Борисов да строи магистрали, отколкото да си почива в опозиция. А и вчера се върнах от Варна, убеждавайки се с очите си, че и автомагистрала “Хемус” се строи. Нека да се строи. Това ще остане като наследство от нашето време, миг в живота на България. Да не мислите, че след няколко години някой ще си спомня за оня мутропоп, който разпъваше преди дни черен покров пред дома на министър-председателя? И за миналогодишните протестърджии по жълтите павета, които излъчваха дива омраза и ползваха всички отвратителни мурафети на комунистическите си предходници след 9 септември 1944 г. – език на омразата, заплахи, ковчези и бесилки, “народно въстание”. Те просто бяха като второ тяхно издание. Но е факт, че много от лидерите им са наследници точно на комунисти или на ченгета от ДС. И също така неслучайно ги подкрепяха и от БСП, а и бивши ченгета от ДС – някои от тях днес маскирали се като “анализатори”, “журналисти” и дори собственици на медии. Но така е в нашата България. Затова и в неделя не трябва да има колебание. Трябва да се гласува се за единствената политическа сила, която може да победи на тези избори БСП. Това е политическата сила ГЕРБ/СДС, а номерът на бюлетината е известен: 28

 

Купуването и продаването на гласове са престъпления!

1 коментар

Comments are closed.