Все повече хора от различни професии и деца се насочват към фолклора, казва основателят на ансамбъл „Македонци“

Теди ЕРОТЕЕВА

Иван е второто най-разпространено име в България след Георги. На Ивановден ви срещаме с един човек, изцяло отдал се на фолклора – Иван Занчев, който преди 8 години напуска родния си град София и отива в малкото петричко село Чучулигово. Бяга от шумната столица, за да намери тишината на бащиното село и да се потопи във фолклора на Югозападна България. Сред полите на Пирин заедно със своята съпруга той построява дом и основава ансамбъл „Македонци”, един от най-големите в Югозапада. Създават фестивала „Хоро край Пирина“, който има за цел да запази фолклорното танцово наследство. А преди година и половина им се ражда син, който вече тръгва по стъпките на своите родители – професионални танцьори.

  • Какво кара един млад софиянец да напусне големия град и да отиде да живее на село?
  • Тишината и спокойствието, това, че съм по-близо до природата. Неща, които големият град няма как да ти даде. Но най-вече избрах да дойда тук заради любовта ми към фолклора. В района на Петрич е най-силно запазено българското хоро. С моята съпруга Ралица Занчева сме завършили Академията за музикално и танцово изкуство в град Пловдив. Любовта ни към танца и фолклора ни обедини да гледаме в една посока. Работили сме в чужбина и сме обикаляли много страни. Но нашето място е тук, в България. Решихме да се развиваме именно в нашата родина.
  • Местейки се в село Чучулигово, Вие създадохте ансамбъл „Македонци“, който се разраства с всяка година. Това означава ли, че и интересът към хората и народните танци нараства?
  • Точно така. В последните години се наблюдава все по-голям интерес към народните танци. Хора с различни професии и деца идват в залата, за да се докоснат до красотата на танца и да се отърсят от напрегнатото ежедневие. За жалост сега, по време на пандемията, залите са затворени и това искрено ме натъжава. Липсват ми срещите с нашите танцьори. Но се надявам скоро да дойде времето, в което отново ще се хванем на хоро.
  • Периодът от Рождество до Богоявление е известен като „Мръсни дни“. Според народните поверия през това време по земята бродят караконджули и зли същества. В този период в Петричко обикаляли мъже, облечени в специална бяла премяна. Наричани били русалии или още лечители, като танците им гонели злото. Ти си част от сдружение „Русалии“-Петрич. Как реши да се присъединиш към него и какви всъщност са русалиите?
  • Сдружението има за цел не само да възроди един забравен обичай и ритуал, но и да предаде на идните поколения тази традиция. За жалост много хора в България не знаят за съществуването на русалиите. Те се срещат само и единствено в Петрич. Има русалии в Македония и в Северна Гърция. Това са единствените места, на които се срещат русалии. Те започват своите походи от Коледа до Йордановден. Това са Погани дни. Обикалят от село на село и изпълняват русалийски танци, като се вярва, че чрез тези танци изцеляват болните.
  • Какви са танците на русалиите, имат ли връзка с болестта?

  • Играели са се бойни хора, но не различни за всяка болест. Танцувало се е около болния, прескачали са го и по този начин го изцеляват. Носели са със себе си специален съд, пълен с отвара от билки. От тази вода са давали на болния да пие. Най-типичните русалийски хора са: Алай -първо русалийско, второ русалийско и трето русалийско хоро. Други са Бойна, Ески и Арнауд. Танцували са се под съпровод на зурни и тъпани, а музикантите били част от всяка дружина. Едно от хората, наречено Тихо хоро, се танцувало само под съпровод на тъпан. Русалиите са се събирали на хорището на селото или около стар дънер и са танцували.
  • Кой е можел да стане русалия?
  • Не всеки е можел да стане, а в същото време се е смятало, че ако не си бил русалия, значи си негоден за женене. Русалиите били на възраст предимно от 18 до 30 години. Водачът на групата се наричал Балтаджия. Той бил посветен в тайнството на русалийския ритуал и знаел всички хора и команди. Той бил въоръжен с малка брадва. Останалите момчета от групата имали саби. Винаги са били по двама, в четен брой дружина, около 20-30 мъже. Сред тях няма жени. Имали съгледвачи, които отивали в даденото село преди цялата група и известявали за пристигането й. В групата имало и кесиджия. Това е човекът, който събирал даренията. По време на този русалийски поход те не общуват с никого, освен помежду си. Не се прибирали по къщите си и не говорели дори с близките си. Хранели се предимно с хляб и баница, които си носели от вкъщи, и така 12 дни те чувствали, че живеят между небето и земята. Отдавали се изцяло на народа и каузата си да изцеляват болните.

Друг интересен факт е, че не са минавали през вода. Когато е имало малко поточе, са го прескачли, а ако е по-голямо, ги прекарват с каруци. Ако две дружини се срещнат и едната не преклони глава пред другата, за да покаже, че е по-слаба, се стига до бой. Тези боеве понякога стигали до смърт. Когато някой русалия бъде убит, той се погребва от дружината на място, но без кръстове. Това не е, защото не са вярващи, а защото тръгвайки на този русалийски поход, те се отричат от църквата. Правят го, за да могат да извършват всичките си ритуали.

  • Това наистина е интересно. Русалиите, за разлика от кукерите например, не са били отхвърлени от църквата. Чували сме, че дружините били изпращани и посрещани от свещеник. Така ли е?
  • Това е така. Самите русалии давали дарения за построяването на църкви. Когато лекували, хората ги дарявали с пари и те отивали за построяването на чешми, църкви и училища. Отричайки се от християнството, те тръгват на поход. Веднага след като свършат поганите дни и се върнат в родното си място, те първо веднага минават през църквата. Там те биват въведени отново в християнството и едва след това се прибират по домовете си.
  • От какво се е състояла русалийската премяна и как изглежда?
  • За начало ще уточня, че тя се е обличала единствено и само по времето на Поганите, мръсни дни. Ще започна отдолу нагоре. Имаме цървули, черни, тъмни чорапи с богата украса на тях, с пъстри цветове. Следва беневрекът, който е панталон от бял плат. Върху него имаме франга, отново от бял плат, който е плисиран. Това е поличката над беневрека. Колкото е по-плисирана, толкова по-високо в йерархията е русалията. След това имаме пояс, а над него карета. Тези карета имат различна украса, отличаваща различните русалийски родове. Каретата се кръстосват и слагат на кръст, а над тях има колан, украсен с мъниста. Следва белодрешна риза от памучен плат – сукно. Има мънистен или сребърен кюспек, който виси, подобно на гердан. Над ризата може да има вълнена дреха, чиято плетка също има за цел да отличава русалиите според рода. Връхната дреха е характерен черен чепкен, с червени ръкави от вътрешната страна и по-къс от обикновения чепкен. На шията се завързва кърпа, която носи името ишмак. Такъв ишмак се връзва и над феса, който е типичен за русалийските одежди. Искам да обърна внимание, че този фес няма нищо общо с турския. Нашият е със заоблена форма, тип конус, а турските са цилиндрични. На феса имаме пискюл и маслинова клонка, символизираща мира. В ръката си русалията държи сабя.
  • Заедно със сдружение „Русалии”- Петрич миналата година бяхте в Гърция, където се срещнахте с други русалийски чети. Има ли разлика между българските и гръцките русалии?
  • По покана на тамошните русалии бяхме на гости на едно събитие от типа на семинар. Целта му беше да открием приликите и разликите между нашите и техните русалии. Пример за такива разлики е, че ние играем с метални саби, а те с дървени. Има разлики и по отношение на носиите. Всеки регион си носи своите белези. Самите хора са малко по-различни, но имаме и допирни точки
  • Вие също правите русалийски събор в България. Какво представлява той?
  • Така е. Първата година беше на Самуилова крепост, после на поляните над Петрич и се надявам тази година съборът отново да се състои. Ние го правим за цялата фолклорна общност в България, но гвоздеят на програмата са русалийските хора.