Иван Николо
  • През 2021 г., когато предстои следващо преброяване на населението, ние ще се изправим пред жалка картинка, през която ще видим много малко българи, останали в Босилеград

 

Скандал по повод Деня на народните будители избухна в Босилеград. Посланието от него е ясно – в Западните покрайнини не е желателно провеждането на културни събития, утвърждаващи българското национално самосъзнание сред българите там. Докога ще продължава дългогодишната практика да бъдат саботирани българските културни мероприятия в Босилеград? Този въпрос задават в декларация от Културно-информационния център. Срещаме се с неговия председател – поета Иван Николов.

  • Господин Николов, докога ще продължава практиката да бъдат саботирани български мероприятия на български празници в Босилеград? А и в Западните покрайнини?

– Иван Николов: Не знам докога ще продължава, но явно положението става нетърпимо, след 20 години систематични усилия ние бяхме свидетели как ръкавицата беше хвърлена направо в лицето на босилеградските деца и в лицето на представителите на официалната българска държава в лицето на втория секретар на българското посолство Юлиан Китипов, който беше дошъл специално за повода тук, в Босилеград. Явно тази практика не е от вчера, тя винаги по някакъв начин се случва. Винаги в последния момент се случва нещо уж случайно, уж недоразумение, уж някакво нарушение, което по един или друг начин хвърля сянка върху нашите събития. Случвало се е и по повод българска Коледа, и по повод 24 май, и по повод светли празници от българската история, които сме се опитвали да ги отбелязваме тук, в културния център. Но това, което се случи днес, не беше насочено срещу културния център. Явно хората от посолството бяха преценили, че е по-добре да работят непосредствено с институциите, но пак получиха шамар. Не знам докога ще продължава това, но пак ви казвам – явно не намираме добрия начин за разговор и не намираме най-добрия подход, за да бъдат решени проблемите и защитени правата на българите в Босилеград така, че да може да им се създадат по-нормални условия за живот.

Какво се цели с такива демонстрации? Какво се демонстрира на нашите сънародници при вас?

 – Иван Николов: Мисля, че посланието е повече от ясно. Сърбия казва: „Българската култура не е желателна тук, вие когато идвате, знаете, че идвате в чужда държава, че ние решаваме кой може да идва и какво може да се прави. Това е суверенна територия на Република Сърбия. Ние имаме своя политика по отношение на Западните покрайнини и вие не се месете.” Това е моят прочит от последните 20 години.

Защо продължават трудностите на етническите българи от Западните покрайнини? Въпреки срещи на най-високо равнище, обещания, договорености сякаш при вас ситуацията не помръдва на йота. Защо?

– Иван Николов: Това, което се говори на високо равнище в Белград, София и Брюксел, явно не кореспондира с това, което става тук, в Босилеград конкретно на място. И то не само в сферата на културата. Ние се наслушахме на разни приказки как със съвместни усилия на двете държави ще бъдат решени проблемите на българското малцинство, ще се възстанови бизнесът, ще се създадат условия за работа, за съществуване на населението. Ще се увеличат часовете по български език, ще има учебници по български език, ще има така, така. И всичко изведнъж рухва с елементарна, някаква такава вулгарна постъпка, с което се обезсмисля всичко и ние пак се връщаме в ранните 70 или 80 г. на миналия век. Когато българската култура бе преследвана, когато се водеше жестока антибългарска кампания. Явно тук по същия начин се развиват нещата и аз съм крайно огорчен от това, че ние наистина нямаме напредък по нито една точка през последните 20 години. И това, което още повече ме обезпокоява, е, че хората изгубиха търпение. Младите поколения, вие знаете, че те по друг начин разглеждат нещата и тъй като не искат вече да се занимават с една според тях обречена кауза, вече си търсят по-добри места за живот. И виждам, че през последните години отливът на население е толкова голям, че даже не смеем да се преброим. През 2021 г., когато предстои следващо преброяване на населението, ние ще се изправим пред жалка картинка, през която ще видим много малко българи останали в Босилеград. Защото децата им ще са някъде по Западна Европа, в България най-много и ще си потърсят нов начин за реализация и за живот, защото те не са готови да плащат цената, която ние плащахме с надеждата, че нещо може да се промени. Видяхме, че при толкова много години България въпреки положените усилия не успя да се пребори за един по-добър живот за нас. Ние не успяхме да се преборим на място тук с представителите на този консервативен великосръбски национализъм, който преследва целите си от началото на миналия век, с който се настоява да се обезбългари районът, да се обезлюди, да се сърбизира. Всичките тези похвати от миналото си живеят и до ден днешен и нищо не успяхме да променим реално във всекидневния живот. Каквото и да си говорим пред телевизиите, на официалните срещи, колкото и да се тупаме по гърба в Белград, в София и Брюксел – тук на място като дойдете, вече виждате, че става все по-страшно и по-страшно.

Може би и това е целта, господин Николов, да се обезбългарят Западните покрайнини?

Иван Николов: Предполагам.

Да се обезбългарят Западните покрайнини и да престане да се говори за тях, Сърбия да ги няма като проблем, да ги сърбизира.

– Иван Николов: Това вече е хайде да не кажа факт, но е на прага да се постигне. Защото ние виждаме и под влиянието на другите икономически, социални и демографски процеси, които не са само сред нас, които за съжаление ги има и от българската страна на границата, и от другата страна в Сърбия. Ние виждаме едни обезлюдени и опустошени села, в които вече по няколко жители живеят там. Виждаме разорена инфраструктура, виждаме липса на пътища, на добро здравеопазване, на никакво здравеопазване даже. И виждаме замърсяване на околната среда с изследването за тези рудници, тоест мини за производство на олово и цинк. Виждаме и изграждане на множество ВЕЦ-ове, които просто разориха околната среда, разориха разнообразието на околната среда. И куп други неща, които разочароват хората. Виждаме лоша питейна вода, виждаме купища други проблеми на местно ниво, виждаме комунални проблеми, които не предразполагат едно младо семейство да си роди децата тук, да ги отгледа и да ги възпита. Въпреки че хората имаха страшно желание да го направят това и с огромно огорчение вече виждам, че напускат родния си град. Отиват във вътрешността на България и в Западна Европа. Всеки, който придобие българско гражданство, струва ми се веднага излита от Терминал 2.

Господин Николов, може ли нещо да се направи, какво? Как да помогнем? Ние даваме гласност на тези проблеми и ще продължаваме да го правим. Но те трябва да започнат и да се решават, не вечно да се трупат.

– Иван Николов: Аз много благодаря на българските журналисти и на българските медии, че дават гласност на тези проблеми, които стават тук. Но явно трябва да се промени стратегията. Трябва да се потърси друг начин за разговор със сръбското правителство. Защото този разговор, този диалог, който досега го водим – той не дава резултат. Ние се оставяме да бъдем лъгани, да си губим времето. Сърбите печелят време, оставят времето да ни стопи все повече и повече и то накрая губим битката. Това е сериозният проблем, за който никой не си дава сметка. След по-малко от месец ще се навършат точно 100 години от подписването на Ньойския договор и равносметката, която си правим, е поразяваща, тя е ужасна равносметка. Не че този Ньойски договор през години не е коментиран много и не е дадена оценката колко вреден и страшен за България е бил той, но специално за нас, българите в Западните покрайнини, които сме имали нещастието да останем тук и да свържем живота си с тази територия с надеждата, че някакви промени ще се случат, ще можем да дочакаме едно нормално време, в което границата няма да ни разделя и когато комуникациите ще бъдат нормални, когато българският бизнес ще прояви интерес да дойде тук. Когато Сърбия ще се смили да ни гарантира правата – всичко това са били илюзии, с които губим ценно време, губим надежда, че проблемите могат да бъдат решени и ние можем да имаме някакъв по-нормален живот./ Радио „Фокус”