В Сандански минават за здраве под Еньовския венец

Еньовден е един от любимите летни празници и се чества на 24 юни. Празникът е три дни след лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило, и култа към него. Най-разпространеното вярване е, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.

Народно читалище „Отец Паисий-1919“, град Сандански кани всички на пресъздаването на обичая, свързан с Еньовден от Група за автентичен фолклор „Детелина“.
Организаторите обещават на посетителите, че ще може да видят и чуят как, от кой и кога се берат билките, защо са толкова лековити точно в този ден, какво е „Еньова буля“, а накрая всички ще могат да минат под Еньовския венец- за здраве и благоденствие!
Обичаят ще се пресъздаде на 24 юни, от 10:00, на поляната при Мечето, в парк“ Св. Врач“!
Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки

придобиват по-силна лечебна сила,

която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са

„77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

 

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се

лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове,


правят се магии за любов и омраза.
Според, народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
На Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
Точно на изгрев слънце, всеки от нас трябва да застане и да се обърне с лице към слънцето, а през рамо да наблюдава сянката си. Ако вижда цялото си отражение в земята, то той ще бъде здрав през цялата година. Половината сянка вещае болест или по-крехко здраве.
Пак на този ден се вярва, че

водата се зарежда с магическа сила.

Слънцето за последно се окъпва в нея, а след това се отърсва и по земята пада вълшебна роса. За това и традицията повелява днес хората да се къпят в течаща вода.
Този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) – това са думите, които можете да чуете от старите хора. Счита се, че на Еньовден нивите и земите не трябва да се обработват, а всеки прекрачил забраната ще бъде „наказан“ с унищожаване на реколтата от Св. Еньо, разгневен, че стопанинът не е уважил празника му.

Християнски празник

На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.
Двата празника в своето изражение от фолклорния и църковния календар се преплитат, а корените им са дълбоко залегнали от фолклорна гледна точка в традициите на повечето славянски народи.

Имениците

ЕНЧО, ЕНЬО, ЙОАН, ЙОАНА, ЙОАННА, ЯНА, ЯНАКИ, ЯНЕ, ЯНИ, ЯНИНА, ЯНКА, ЯНКО, ЯНЧО, ЯНКУЛ, ЯНЧУЛ, БИЛЯН, БИЛЯНА, Билян, Биляна, ДЕНА, ДЕНКА, ДЕНИЗА, ДЕНИС, ДЕНИСЛАВ, ДЕНИЦА, ДЕНИСЛАВА, ДЕНКО, ДЕНЧО, Дена, Денка, Денко, Деница, Деньо, Денчо, ДЕЯ, ДЕЯН, ДЕЯНА, Деян, Деяна, ДИЯН, ДИЯНА, Диян, Дияна, ДАЯНА