• Гергана Христова: Пандемията нанесе тежък удар и създаде огромни затруднения, но даде път за нови възможности и хоризонти!

  • Изпращаме трудна, но хубава година! Пожелаваме здраве, достойнство, уважение, толерантност – все неща, които се опитваме да предадем на нашите деца

Гергана Христова е родена през 1975 година. Завършва средното си образование в Гимназия „Христо Ботев” – град Дупница, в паралелка с разширено изучаване на български език и литература. Продължава образованието си в СУ „Климент Охридски”, където завършва „Българска филология”. През 2001 година емигрира в Италия, а през 2014 година създава българското училище „Пейо Яворов” в Милано. Образователната институция се е превърнала в културно средище за цялата общност и място, което съхранява българските корени, дух и просвещение.


– Здравейте, госпожо Христова. Разбрахме, че в българското училище „П. Яворов” в Милано тече трескава подготовка, свързана с посрещането на наближаващите коледни и новогодишни празници. Ще имате ли тържество?
– Да, тази година най-после ще можем да направим истинско коледно тържество! Трудно ми е да определя кой е по-щастлив: дали децата, или ние – учителите. Липсваха ни много тези тържества. Сега кипи наистина активна дейност: учим стихотворения, разучаваме песни, най-малките подготвят коледен танц. А който вече знае да пише, подготвя и писъмце до Дядо Коледа. Сигурно ще стане един прекрасен празник, точно такъв, за какъвто мечтаят децата.
– Какво е настроението и с какво ще изненадате вашата публика? Как традиционно преминават коледните прояви?
– Традиционно тържествата преди пандемията се провеждаха с многобройна публика, танци, почерпка, продължаваха с часове и бяха повод за празник за цялата българска общност тук, в Милано. В представлението се включваха и родителите – най-вече тези, които танцуват в групата ни за народни танци „Веселие“. В тази пандемична ситуация това няма как да се случи, но ще намерим начин да зарадваме децата и родителите с малки тържества по класове. Помолихме Дядо Коледа да се отбие и при нас и да поздрави децата, надяваме се, че ще откликне и ще ни зарадва с много желани подаръци.
– Каква година изпраща българското училище в Милано?
– Ами една хубава година. Трудна и хубава. Ако измерваме успеха по броя на децата в училище, тя беше добра. Годината започна доста по-трудно, миналия декември и януари всички бяхме затворени вкъщи, нямаше присъствени занятия. Сега, въпреки всички ограничения, все пак сме заедно и това е безценно. Тази учебна година започнахме нов, посвоему амбициозен проект – обучение по български език по методиката за чуждоезиково обучение. Той е насочен към деца, които слабо владеят езика. Поради една или друга причина има доста такива деца и нашата цел е да им предложим адекватно обучение. Мисля, че колегите се справят наистина добре. Имаме групи както присъствено, така и онлайн.
– Как се отрази пандемията на дейността ви и организирането на учебния процес?
– Пандемията се отрази много негативно в началния етап. За щастие ние успяхме да се организираме и да реагираме на ситуацията доста адекватно. Буквално за една седмица успяхме да организираме качествено онлайн обучение. Дистанционната форма се разви толкова добре, че днес вече има свой, независим от присъствената форма на обучение, живот. По този начин вече ние обучаваме ученици от цяла Северна Италия и имаме паралелно присъствено и дистанционно обучение за всички класове. Това в момента ни помага изключително много да намалим случаите, при които децата пропускат учебен материал поради отсъствия. Те на практика имат възможност да се включват в групите онлайн, когато по някаква причина не могат да дойдат в училище. На самата платформа пък те намират материали за всяка тема и за всеки взет час. Ако трябва да обобщя, за нас, както и за всички образователни организации, пандемията беше тежък удар и създаде огромни затруднения. Но от тези трудности се роди нещо добро и полезно за всички.
– Какви са надеждите Ви за предстоящата година?
– Надеждите ни са преди всичко за здраве. В професионален план се надяваме да успяваме все така да отговаряме на нуждите на децата, на променящите се изисквания към нас самите. Да се развиваме като институция, да повишаваме квалификацията си, за да бъдем полезни. В личен план, бих казала, да съумеем да изпълним ролята си, да мотивираме децата, да ги караме да се чувстват горди българи, да, но преди всички достойни хора.
– При вас учат много деца, които са родом от Дупница и региона. Да ги очакваме ли за празниците?
– Мисля, че повечето семейства ще се приберат въпреки динамичната ситуация. Коледа е семеен празник и повечето хора правят възможното, за да са с близките си в този период. Освен деца, имаме и преподаватели от региона на Дупница, мисля, че и те ще се приберат вкъщи. Всички имаме нужда да се „заредим“ от любимите ни места и хора.
– Какви късметчета ще поставите в традиционната баница и какви са Вашите пожелания за новата година?
– Късметчета – най-вече здраве, но и достойнство, уважение, справедливост, разбиране, толерантност – все неща, които се опитваме да предадем на нашите ученици, на „нашите деца“, както ги наричаме по-често. Пожелавам и на вашия екип здраве и светли празници. И много надежди за една нова, здрава, весела нова година. Пожелавам на всички нас да успеем да се издигнем над всекидневните проблеми, да извисим погледа и мислите си напред и нависоко. Тогава и целите стават по-ясни, и реализирането им по-постижимо. А на нас пожелайте весело коледно тържество!