Дупничанката представи творбата си „Живот с отрязани криле”

Истината за комунистическите лагери и техните герои трябва да се помни. Това подчерта Емилия Маркова при представянето на книгата си „Живот с отрязани криле”, посветена на 95-годишнината на нейния баща Борис Марков, който е бил концлагерист по политически причини в лагера в Белене.

Авторката върна присъстващите в библиотеката към читалище „Зора”, 73 години назад във времето, в което хора с неправилно за тоталитарната власт мислене са тормозени, унижавани и унищожавани по нечовешки начин. Борис Марков, който вече не е сред нас, е арестуван от Държавна сигурност и пратен в лагера през 1949 г. заради убежденията си на анархист, без съд и присъда. В Белене остава до 1951 г., където изпитва на гърба си цялата жестокост на комунистическата власт. Впоследствие животът на семейството му е белязан с клеймото за неблагонадеждност. „През 2019 г. в читалнята на Комисията по досиетата в гр. София аз се запознах със събираното с години от Държавна сигурност досие на Борис Марков. Бях покрусена от последователното и методично събиране и обработка на информация за един светъл човек с бунтарски дух, но обявен за опасен и вражески за обществото елемент. За тези нанизани една след друга години на следене, жестокости и безправие в Държавна сигурност, концлагер „Белене“ и след това, в семейството ни (както и в много други семейства по това време) не се говореше. Преди това, когато започнах да пиша книгата „Не спирай! Продължавай напред! Животът на Борис Марков“, той с тъга в гласа едва промълви: „един нерадостен живот“ и пестеливо разкри отделни случки от преживените страдания. С едно верую – че човек трябва да има голямо сърце и въпреки натиска, следва да остане верен на три неща – на своите принципи, на истината и свободата, и на своето семейство, така да проявява човечност, да усеща доброто и да го прави”, казва авторката. А по-нататък подчертава: „Това не е книга за въдворявания в концлагерите елит на българската нация. Това е книга за преживяното и изпитано там от обикновените хора: мъже и жени – неизвестни герои, знайни за своите близки и приятели и незнайни за обществото. Замисълът е, разкривайки достоверно неизвестни сведения и обстоятелства, да дам по-ясна представа за изпепеления живот на обикновения човек – хилядите работници, селяни, занаятчии, чиновници, учители и др., опълчили се срещу ширещото се безправие с решимост и енергия, и останали такива до края на живота си, и което днес е много важно – неприемайки никога властта като източник на привилегии или средство за забогатяване. Дълбок поклон! Това е книга за смелите хора, които стояха като трън в очите на властта, но защитаваха идеите си цял живот, защото други не можеха да бъдат. Тяхната заръка да не се страхуваме от трудностите – те раждат нова енергия, с която да се преодоляват препятствия и да се променяме към нещо ново и много по-добро – носи много съвременно звучене”.

Изданието е от 6 части. Втората от тях -„Престъпното лице на Държавна сигурност, разкрива подробности от дейността и като силова структура в държавата за потъпкване на основни човешки права на хората. Акцент са нейните безчовечни страни: наблюдение, проследяване, арести, разпити, побоища и въдворяване в концлагери на политически опоненти на властта. Ключово място в книгата заемат черните страници за живота в концлагер „Белене“ – непосилно тежкият труд и бит, непрестанният глад, „превъзпитанието“ – превърнали се в средство за унижение и за разправа с инакомислещия човек и на съпротивата му срещу съществуващия ред и диктатура, действащи в страната ни в ония години.

Интересни са автентични разкази и интервюта в медии за тези злощастни години на бивши концлагеристи, верни другари по съдба и приятели на Борис Марков, гостували в дома му в Дупница. Записани са разкази на 92 -годишния арх. Кръстьо Павлов от Благоевград и 99- годишния Александър Наков от. Перник, вече покойници, и на 92- годишния Кирил Николов от Дупница, представляващи безпристрастни свидетелски описания на времето на жестокости и безчинства, целящи налагането на „превъзпитание“ на определените за политически опасни в държавата лица. В книгата има и документи, и снимки. Нейните достойнства изтъкна социалдемократът и зам. –министър в правителството на Иван Костов доц. д-р Теодор Дечев, който се включи чрез видеовръзка. Емилия Маркова бе представена от изпълняващата длъжността главен библиотекар Наталия Павлова. В чест на Борис Марков солистът на Софийската опера Петър Петров изпълни „Хайдушка песен” на Добри Христов.

Сред присъстващите бяха близки и приятели на семейство Маркови, представители на КНСБ в региона, представители на музея, секретари на читалища в общината.

Юлияна КОЛЧАКОВА