На 14 септември се отбелязва един от големите празници в християнския календар – Въздвижение на Светия кръст Господен.

В този ден, популярен като Кръстовден, църквата приканва вярващите да се поклонят на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Поклонение на Кръста Господен се извършва още три пъти през годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.

Според църковното предание света Елена – майката на император Константин Велики, която била ревностна християнка, се отправила към Светите земи в Палестина. Тя тръгнала, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с успех – намерени били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите бил Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на Гроба Господен бил построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, или го “въздвижва”, над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.

На Кръстовден се спазва строг пост. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

По традиция много хора се стичат да посрещнат празника и да се помолят за здраве в местността Кръстова гора в Родопите, където се вярва, че е заровена частица от Разпятието.

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича “Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”, цялото домочадие повтаря словата. Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.