• В благоевградското село Логодаж боядисват червените яйца с растението брош

  • Дафинка Бойчева разкри тайната на козунака: Много топлина, домашни яйца и свинска мас

Великден наближава, а с него и трепетната подготовка за посрещането на светлия празник. Светът около нас се събужда за нов живот, а вълшебството на този ден озарява всеки дом и семейство. Празникът на празниците повелява с любов и внимание да се погрижим и за трапезата. Традицията е изрична –  главно място заемат боядисаните яйца, козунакът и агнешкото. Поканихме интересни събеседници, които с удоволствие споделиха свои изпитани рецепти за един по-пъстър и наситен празник.

Виктория Крумова е от Трън. Тя е талантлива млада дама, чието хоби е фотографията, а в месенето е изкусен майстор. Преди да издаде своята рецепта за уникален козунак на конци, тя сподели с читателите на „Вяра” как минава подготовката на Великден в дома й: „На Велика събота смятам да стана рано и да боядисам яйцата заедно с малката ми помощница – двегодишната ми дъщеря, която няма търпение да боядисва “айчица”. Традиция в семейството ми е именно в събота да се подготвяме за празника. След това запретвам ръкави за козунаците. Тъй като съм единствената, която умее да меси, правя няколко козунака за цялата фамилия. Цял ден къщата ми ухае на ванилия и прясно опечено тесто, което за мен е символ на великия празник”, разказа Виктория.

Ето и нейната рецепта:

Козунак на конци от Виктория Крумова

Продукти:

  • 800 г брашно за козунак или за баница
  • 1/2 кубче прясна мая
  • 4 яйца – 3 цели и един белтък за тестото. Жълтъкът е за намазване с малко мляко и олио
  • 200 г захар
  • 250 мл пр. мляко
  • 150 г олио
  • Настъргана кора от лимон
  • 1 ампула ванилия
  • Стафиди, локум по желание

Всички продукти трябва да са топли, като останат на стайна температура за няколко часа.

Приготвяне:

Маята се активира със затопленото мляко, 1 с.л. захар и 2 с.л. брашно. Трябва да удвои обема си. При мен, докато приготвя другите неща, се утрои.

Захарта разтворих в леко разбитите яйца. Не трябва да са на пяна, тъй като това ще затрудни активирането на глутена при месенето. Към тях добавям лимоновата кора, ванилията и повече от половината от мазнината. Пресявам брашното в голяма дълбока купа. Правя кладенче и изсипвам шупналата мая. След нея добавям и яйчената смес. Започвам да бъркам с дървена лъжица, докато почне да се получава тесто. Прехвърлям тестото на плот и продължавам да меся. По преценка добавям по малко брашно до получаване на сравнително нелепкаща топка тесто. След това започвам да вкарвам мазнината в тестото – мажа си ръцете и меся с разтегляне и прегъване, докато попие, и пак топя ръцете до изразходване на цялата мазнина. Меся, докато по тестото почнат да се показват мехурчета и то стане меко и еластично. Като се натисне с пръст, трябва да си връща формата. Оформям на топка и я намазвам с малко от мазнината. Връщам в дълбоката купа, която също е намаслена. Завивам със стреч фолио и оставям на топло да втаса за около час и половина във фурната на 50 градуса и отворена врата. След това намаслявам плота и вадя тестото. Разделям го на 12 топки, които размесвам на фитили и сплитам като показаното в последната снимка. Слагам на хартия за печене в йенската тенджера и оставям да втаса за още около 30 мин. на стайна температура. Слагам да се пече за около час и малко, като при слагане фурната е студена. Слагам го и включвам на 180 градуса. Във фурната добавих съд с вода на дъното на фурната, за да е по-мек козунакът. Ако започне бързо да се зачервява, завивам с хартия за печене или фолио. Вадя и завивам с кърпа, докато изстине и после вадя от тавата.

Авторът на „Трънско – земя на тишината” и още други книги Косьо Николов също споделя невероятна рецепта, но за приготвяне на крехко агнешко.

Косьо Николов е поет, фотограф, известен като ловеца на мигове. Той обожава природата и е силно свързан с родния си Трънски край. Снимките му спират дъха, а поезията му вдъхновява и окрилява. Косьо е магьосник и в кухнята. За празника той сподели рецепта за невероятно агнешко месо, която е наследил от сестрата на своята баба. Ето я и нея

  Невероятно агнешко от Косьо Николов

Стъпка 1: Агнешкото месо се нарязва на парчета като за една порция.
Стъпка 2: В една голяма и дълбока купа се слагат подправки на вкус за агнешко – вече има готови – ако не ви се прави на ръка, но от набора домашни подправки задължително трябва да присъстват сол и девесил.
Стъпка 3: Напълват се бирени стъклени шишета с комбинация от бира и вода и се слагат легнали в дълбока тава, така че да преливат леко от гърлото.
Стъпка 4: Всяко парче от месото се овалва в сместа, объркана преди това с олио. Месото трябва хубаво да се покрие със сместа.
Стъпка 5: Редят се така омазани върху шишета и тавата се завива със станиол, за да се задуши месото – така около час и половина.
Стъпка 6: Когато месото почти се отлепва от кокала, се маха фолиото и се оставя да се пече около 30 минути, като се маха от тази тава и се премества в друга!
Косьо Николов пожелава на всички добър апетит.

Красимира Маркова от Благоевград също залага на семейна рецепта при приготвянето на агнешко за Великден.

Тя е изключително талантлива и креативна дама, като нейни изделия може да се намерят във фейсбук страницата „Да създаваш красота от всичко”. За украсата на Великден Красимира е сътворила невероятни красоти. Плетивата също й се удават прекрасно, майстор е и в кулинарията.

Агнешко от Красимира Маркова

Ето как го приготвя тя: „Аз лично го пека на бавен огън с подправки – червен пипер, сол, черен пипер… Намазвам го с масло и слагам малко водичка да залее дъното. Преди да го извадя, като се опече, го заливам с половин бира.

Може да се поръси с розмарин. Също така по желание може да се сложат и пресни картофки към края. Така майка ми го правеше и така съм свикнала на вкуса”.

Ралица Иванова от Перник обожава Великден и чака с нетърпение настъпването на празника.

Нейно хоби е готвенето и споделя, че често приготвя различни вкусотии за близки и приятели. Тази година за празника ще пътува и ще го посрещне при роднини извън Перник. Решила е да ги изненада със саварина с ядки. Ето и рецептата.

Саварина с ядки от Ралица Иванова

Продукти:

  • 500 г брашно за козунаци
  • щипка сол, 80 г захар
  • 300 мл прясно мляко, леко подгрято
  • 1 пакетче мая
  • 50 г масло
  • 1 яйце

За приготвяне на плънката са нужни различни ядки според вкуса – орехи, бадеми, лешници и 60 грама захар.

Сиропът се приготвя от 150 мл вода, 100 г захар, 1 лъжица мед и сока на половин лимон.

Приготвяне:

Брашното и солта се смесват в купа. Прави се кладенче и в него се изсипват маята, млякото и яйцето. Всичко се омесва много добре. Оставя се да втаса в намазнена с олио купа, докато удвои обема си. След това тестото се прехвърля на набрашнен плот и се разточва правоъгълна кора, която се намазва с масло. Поръсва се с ядките и захарта, като според предпочитанията може да се добави и малко канела. След това от дългата страна тестото се навива на руло. Разрязва се на две по дължина и получилите се два фитила се сплитат. Оформят се като венец и след като се постави в тава за печене, се оставя да втаса още поне половин час. Пече се за 40 минути в загрята фурна на 180 градуса. След това се изважда от фурната и се полива с половината сироп. Сиропът се приготвя, след като всички продукти се сложат в тенджерка до завиране. След 30 минути саварина се полива с останалия сироп.

Традиции от Логодаж

Дафинка Бойчева е читалищен секретар-библиотекар в Народно читалище “Иван Чаушки 1934” в Логодаж. Тя и самодейците от благоевградското село са едни от най-ревностните пазители на традициите и обичаите.

За читателите на „Вяра” тя разказа тънкости от приготвянето на великденските ястия в Логодаж и разкри как може да боядисаме яйца с естествени багрила. Също така Дафинка Бойчева разказа как празнуват в Логодаж:  „Червените яйца са боядисани с естествени багрила. Растението се казва брош. Накопават се корени от брош и яйцата се варят в тенджерата заедно с броша. Получава се наситен червен цвят. Козунакът в миналото не е бил силно застъпен на традиционната ни трапеза, но с годините той става част от великденската трапеза.

За сполучлив козунак се иска много топлина в помещението, домашни яйца и размесване със свинска мас. Питката с яйцето по средата пък се казва куколник. На Великден тези куколници са ги давали на децата. Приготвя се хлебно тесто, а по средата се поставя сурово яйце и така се пече. На първия ден на Великден в Логодаж се прави традиционен събор в двора на църквата “Архангел Михаил”. Събират се млади и стари, от близо и далеч, всеки носи шарени яйца, козунаци. През последните години правим Детски конкурс “Най-шарено яйце”, а кметът осигурява награди за участниците. Но за съжаление и тази година събор няма да има.

Благодарение на жените от самодейната група при Народно читалище “Иван Чаушки -1934”, на техните знания и труд – българските обичаи и традиции се предават и съхраняват”, разказа Дафинка Бойчева.

Силвия БОРИСОВА