Както всяка година, и тази 3 март е не само национален празник, а и ден за размисъл. Попитахме жители на Кюстендил с различни професии и интереси – „След 143 години Свобода чувствате ли се свободни?”. Ето какво ни отговориха:

Елеонора Василева, 33-годишна собственичка на магазин за цветя, е на мнение, че днес повече от всякога сме зависими един от друг. „Може би имаме относителна свобода, като например къде да живеем или да работим, но в тежки времена като сегашната пандемия от Ковид-19 ние сме силно зависими един от друг, защото хората са социални същества”, казва Елеонора, докато сръчно опакова красиви букети, защото работи и в празничния ден. По думите й тя не се чувства свободна в днешното съвремие. Но всеки човек има право да се развива, да бъде независим, да реализира своите идеи, планове – в този смисъл това е свободата за човека на 21-ви век.

„Не се чувстваме свободни”, категорични са семейство Коста и Трендафила Мавреви, и двамата на по 60 години.

„От четири месеца държим магазин за стоки за бита. Продаваме перилни и почистващи препарати, бельо и козметика на ниски цени, защото хората са бедни и нямат пари. Да не би банките да ни отвръщат със същото? Ние живяхме 15 години в Кипър и имаме база за сравнение. В България ако вземеш 10 000 лв., ще те карат да връщаш 20 000 лв., а в Кипър ако вземеш 1000 евро – връщаш 1100”, казват Коста и Трендафила. Те имат двама синове, единият е тираджия, а другият е на военна служба, но се занимава и със селско стопанство, за да си докарва допълнителни доходи. „Не е лесно за нито един от семейството ни, но ние обичаме България, затова сме тук”, споделят още Мавреви. По думите им обаче, за да се чувстват истински свободни в родината си, много неща трябва да се променят, “за да не се налага младите да хващат самолета за чужбина, а старите да работят, докато дишат”.

Огнян Иванов, транспортно-строителен инженер, също отсича без колебание, че не се чувства свободен. Той дава за пример даже факта, че България е на 111-о място в света по медийна свобода. „И в личен план никой не те спира да изразиш мнение, но не се знае как ще бъде интерпретирано то”, смята 60-годишният Иванов, който е баща на двама синове. Според него чувството за свобода се потъпква всеки ден – като се почне от ширещата се престъпност и се стигне до там, че „социалните помощи в нашия град се взимат от хора, които отиват да си ги получават с мерцедеса си”.

Без значение откъде идваме, на колко години сме и с какво се занимаваме, свободата е нещо относително. Затова след еуфорията на празничния Трети март всеки открива за себе си дали тя е смисъл, или липса в живота му. Показват го и тези кюстендилци.