Легендата за Мальо войвода оживява по заснежените склонове

Ски изживяване и пленителна природа на 1978 м надморска височина – с това Мальовица привлича туристи от цяла България.

Курортът в Рила разполага с две ски писти, два учебни плаца, един ски път и много възможности за фрирайд, ски туринг и нощно каране. Още една привлекателна подробност е, че на Мальовица вали повече сняг от останалите български курорти и бялата покривка е напълно естествена.

Преди броени дни наемателите на Мальовица обявиха страхотна новина, която бе чакана отдавна от запалените скиори и сноубордисти. „По въжената линия на влек „Котвата“, обезпечаващ качването на всички скиори и сноубордисти до писта „Ръждавица“, са поставени допълнителни панички, с които

капацитетът на съоръжението се увеличава почти двойно!“

съобщиха от комплекса. Благодарение на това се намалява чувствително времето за чакане. Ефектът се усеща най-вече през почивните дни, когато напливът от скиори и сноубордисти към красивите и заснежени писти е най-голям.

Поради близостта си Мальовица е често избирана дестинация за прекарване на почивните дни както за софиянци, така и за живеещите в Перник, Самоков, Дупница, Кюстендил и Благоевград.

Освен отлични условия за практикуване на ски спортове, в местността са разположени и няколко популярни планински маршрута, водещи до хижа „Мальовица”, връх Мальовица, Седемте рилски езера и Рилския манастир. Непосредствено до Меча поляна, откъдето започват и ски пистите и тръгват планинските маршрути, е разположен и едноименният хотел.

Съвсем наскоро – на празничния 3 март, комплексът попадна в светлините на прожекторите с една уникална по рода си инициатива.

30 млади планинари – деца от туристическа група „Млад планинар“ в Петрич, се спуснаха в подножието на Мальовица, с национални знамена, под формата на буквата V.

V като знака за “victory” или “победа”, каквато България е извоювала преди 143 години с подписването на мирния договор в Сан Стефано.  Знакът “V” e стоял и като специална нашивка- шеврон на униформите на воините – освободители от Руската императорска армия.

Малко по-късно същият ритуал с факли и знамена бе изпълнен от ски учители и желаещи гости на пистите. Факлите, в ръцете на опитните скиори, са само отражение на факлите, които носят в сърцата си малките горди

български планинарчета, които помнят и легендата

за Мальо войвода, българския хайдутин, загинал под върха в битка с поробителите.
Според легендата Мальо е момък, роден в едно от селцата наоколо. Той растял хубаво, здраво и силно момче, а когато станал голям юнак, станал овчар.

Всеки ден той извеждал стадото по тучните планински поляни, а докато добичетата сладко преживяли, Мальо свирел с кавала. Мелодията му била толкова завладяваща, че всеки, който го чуел за пръв път, имал усещането, че е опиянен от руйно вино.

Веднъж, докато свирел на инструмента си, Мальо съзрял Босилка – най-хубавата и искана девойка по тези земи. Момичето също се впечатлило от овчаря, затова и когато той опитал да го заговори, то не избягало. След сладката раздумка и двамата били сигурни, че са срещнали любовта и затова решили да се оженят. Само че Босилка помолила да изчакат до есента. Мальо нямал нищо против. Той заобичал девойката с цялото си сърце и бил готов да чака.

И така, девойката се върнала в селото, а Мальо останал високо в планината със стадото. Когато дошла есента, той отишъл да потърси любимата си, но нея вече я нямало. Разказали му, че била отвлечена от Емин паша, който също искал да я направи своя невеста. Разбирайки за трагедията, Мальо се изпълнил с омраза и решил да стане хайдутин.

Върнал се в планината и започнал

 

да закриля нашенците от поробителите.

 

Един ден обаче при него дошъл Спас, който го убедил, че трябва да измъкнат Босилка от лапите на Емин паша. Мальо се съгласил и двамата, след като съставили план, тръгнали към мястото, където се намирала младата жена.

По пътя Спас се отделил и казал на Мальо да го чака малко по-далеч. Младият хайдутин не се смутил и продължил да върви. Внезапно обаче се чул изстрел. Оказало се, че слугите на Емин паша са разбрали за него от Спас и са го нападнали.

С последен дъх момъкът се понесъл нагоре и спрял на Меча поляна. Там паднал мъртъв на земята, а последното нещо, което видял, бил изящният връх. Именно на него бил кръстен той от местните.

И докато Мальо войвода е легенда, комплекс „Мальовица” отдава почит и на покровителя, небесния закрилник на Рила планина и всички българи. В края на декември миналата година там

отвори врати новоизграденият параклис „Свети Иван Рилски”.

Храмът бе осветен от митрополит Антомий и отец Никанор, разположен е непосредствено край пистите.

„Мальовица е място, което е олицетворение на българщината”, каза д-р Стойчо Гълъбов от инициативния комитет за издигането на параклиса. „Хората, които ходят, да палят свещи, да се молят планината да бъде по-благоразположена към тях”, посочи той.

Не е за пренебрегване и фактът, че през Мальовица минава пътят за свещеното за Бялото братство приказно място – Седемте рилски езера. Рилският манастир – част от Световното наследство на ЮНЕСКО пък, гледан от върха, представлява величествена гледка.

Обединявайки в едно вяра и природа, Мальовица постепенно се превръща в стария-нов потенциален ски хит.