• Валентин Дебочички: Продължават да неглижират работата на музейните специалисти, младите хора бягат от тази професия

  • Анелия Геренска: Нашият музей е един от т.нар. „50 музея“, които са без осигурено държавно финансиране и не можем да разчитаме на никаква помощ

Музеите в Кюстендил и Дупница се присъединиха към протеста на своите колеги от цялата страна. Те подкрепят призива на националната федерация „Култура” към КТ „Подкрепа” за ефективни протестни действия. Като основна причина за протеста се посочват „обидните, унизителни и необмислени параметри на средствата, предвидени за развитие на културните институции в подготвяния закон за държавния бюджет през 2022 година”. Кирил Бинев от федерация „Култура“ заяви, че са обидени от отношението на министър Асен Василев. Искаме извинение за думите му, че “който иска и вика, няма да получи пари”.
Музейните обекти към РИМ „Академик Йордан Иванов” – Кюстендил останаха затворени през целия вторник.
„Музейната колегия на Кюстендил се присъединява към тези ефективни стачни действия и затова Регионалният исторически музей затвори за посетители. Пристъпваме с огромно съжаление към това действие. Дълго време през 2020 и 2021 г. музеите бяха затворени поради епидемията и наложените забрани за посещаемост. А те са създадени да посрещат своите посетители и да представят историята и културните ценности на нашите градове. Включваме се в протеста със смесени чувства. Подкрепяме и исканията на Сдружението на българските музеи с увеличение на стандартите като делегирани от държавата дейност. Цялата колегия споделя, че всичко това е демотивиращо и обидно. За мен е лишено от каквато и да е икономическа логика на база на официална инфлация в страната и на база приоритетите в бюджетите на България за 2022 г. Тъй като това е една продължаваща политика и донякъде на неглижиране на работата на музейните специалисти. На практика е и неизпълнение на вече подписани договорености от представителите на служебното правителство. Там бяха фиксирани минимални работни заплати съобразно образованието и заеманите длъжности. Увеличението на заплатите е само с 5%, което на годишна база в нашия музей при 39 субсидирани бройки е малко над 26 500 за цялата година. И това се случва, макар че бяхме активни, кандидатствахме и за енергийни помощи. Но тези средства стигат само за покриване на увеличените разходи на електрическа енергия. Така ножицата спрямо други бюджетни сфери е още по-голяма. Само можем да мечтаем например за сферата на образованието и средствата там“, коментира пред „Вяра“ директорът на РИМ-Кюстендил Валентин Дебочички.
Той бе категоричен, че всичко това пряко се отразява и на младите хора, които искат да учат специалност, свързана с история, или вече завършили, които си търсят работа в някой музей.
„Ставаме още по-непривлекателни за младите хора. Има археологически резерват на нашата територия – защитената зона в Сапарева баня. Имаме мащабни задачи, работим както с общините в областта, така и с физически лица. Търсим млади хора, които да са завършили „Археология“ и да заместят колегите, които с течение на годините преминават в пенсия. Но все по-трудно се намират млади кадри. Много колеги завършват история и археология и не работят по специалността. Реално погледнато, това кара младите хора в нашата сфера да стават все по-малко. От колегите, които преподават в университети, чувам, че и качеството на самото обучение също намалява. Всичко това съвсем демотивира младежите да изучават история, да не говорим за специалности като реставратори. Но ги разбирам, те също издържат семейства. В музеите работят много добри специалисти, но стават такива с практика, не могат да се изградят само на студентската скамейка. Самият факт, че заплатите са ниски, няма да се промени с това, което беше обсъждано – да се отпуснат още 12 милиона лева. На последното заседание на Бюджетната комисия всъщност тези 12 милиона лева бяха пренасочени към Министерството на културата с цел музеите да кандидатстват по проекти. Приветствам това и нашият музей винаги е бил от най-активните, но това не ни решава основните и главни задачи. Съгласно условията за кандидатстване и изпълнение, те отиват за различни материали или за външни подизпълнители, но не и за самите колеги от музеите. Може да кандидатстваме например за реставрационно ателие, което е важно, но не можем да заплатим труда на колегите, които ще работят там. Всеки музей може да посочи в цифри проблемите, през които ще бъдем изправени през настоящата година“, допълни директорът на музея в Кюстендил.

Валентин Дебочички допълни как приходите на РИМ-Кюстендил са намалели значително от началото на пандемията досега:
„Приходите много намаляха и не може да се покачат толкова дълго заради слабата посещаемост, свързана с ковид. Не можем да се похвалим с много посетители по ред причини. Основните ни посетители бяха от ученически екскурзии, а те бяха забранени дълго време. По този начин собствените ни приходи са силно ограничени.
В последните години много се говори за културен туризъм. Всеки вижда как стоят тези въпроси в чужбина и иска да се направи и тук. Но при нас това изглежда като някаква мантра, която повтаряме. Без финансиране това няма как да се случи“.
Служителите на Историческия музей в Дупница също подкрепиха колегите си от цяла България.
„Исторически музей-Дупница е един от т.нар. „50 музея“, които са без осигурено държавно финансиране. През 2016 година колегията на музея взе решение да станем член на Сдружение „Български музеи“, където ние поставяме винаги този проблем. Писала съм официално писмо до министъра на културата за обяснение защо статутът на един общински музей, какъвто е този в Дупница и Гоце Делчев например, е различен от статута на други общински музеи. Беше ми цитирано министерско постановление от 2002 г., че тогава са се разпределяли и вероятно в общината този момент е пропуснат. При създаването музеят се прави с 4 отдела с 4 субсидирани бройки държавни стандарти, за които говорят колегите в протеста. Дупнишкият музей обаче остава без такова държавно финансиране. Беше ми обяснено, че през 2020 година евентуално тези 50 музея ще получат същия статут на финансиране. Това беше предвидено от предишното ръководство на Министерството на културата. За съжаление това не се случва. През сдружението отново поставяме това като едно от основните искания, освен повишаване на държавния стандарт за регионалните и държавни музеи, както и някои общински. Така беше обещано от служебния министър проф. Велислав Минеков. Бяха провеждани разговори. Сдружението ни информира, че са направени точни разчети, че в бъдещия бюджет ще бъдат предвидени и тези музеи. За съжаление, както виждаме, вече при обсъждане на новия бюджет и новото ръководство на Министерството на културата и Министерството на финансите не гледа по този начин. Даже напротив. Обидно малко са тези 5% увеличение, дори за субсидираната бройка. Това е обида спрямо хора с ценз, езици, които работят в българските музеи. Те създават културен продукт, който опазва идентичността на нацията. Ние подкрепяме колегите. В момента отказът за повишаване на субсидираната бройка не ни касае пряко, но всъщност нашата финансиране изцяло ляга върху общинския бюджет. Тоест ние не бихме могли да разчитаме на абсолютно нищо като повишение и отново – най-много заплатата на музейния работник да се повиши до минималната работна заплата, което е обидно малко“, заяви директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска.
Тя също е на мнение, че вече много малко млади хора желаят да започнат работа в българки музей.
„Те вече не искат да идват при нас. Дори не искат да попитат, защото в образованието като учител по история стартовата заплата е около 1200 лева. Или пък отиват като преводачи, екскурзоводи и т.н. За един млад човек заплатите при нас са смешни и е обидно да се мисли, че може да се издържа. Това е на физическото оцеляване. Няма как да мотивираш и задържиш млад човек по този начин. При нас остават хора, които изключително много обичат професията и милеят за културното наследството. Те работят с изключителна отдаденост, но в крайна сметка трябва да оцеляват и няма на кого да се сърдим. В гилдията се говореше за създаването на закон за музеите, където вече да бъде регламентирано всичко. Не можем да имаме различен статут. Тази музейна мрежа трябва по някакъв начин да бъде обединена и всеки музей да има статут във финансирането и разпределянето на кадрите. Те не са толкова много, както в момента се изразяват и финансов министър, и други хора за окрупняването на музеите. Напротив, те са обидно малко на фона на културното наследство, което трябва да опазват. Ние сме третата държава в Европа с най-богато културно-историческо наследство.

Димитър ИКОНОМОВ