В деня на пролетното равноденствие – 21 март, Кюстендил празнува Деня на пролетта, официално обявен за празник през 1954 г. Той е уникален за България– единствено в Кюстендилския край пролетното настроение прераства в спонтанно народно тържество, свързано с предчувствието за възраждането на природата и пробуждането на добрите сили.
Традицията да се посреща пролетта идва от дълбока древност. Тя е толкова стара, колкото е и самият град. Свързва се с древните тържества за възхвала на слънцето и на живота, с празненствата в чест на бога Атис, млад овчар, в когото се влюбва Великата богиня-майка на траките Кибела и го прави свой жрец. Възприеман е като божество на пролетта, на умиращата и възкръсваща природа.
Пролетните тържества в Кюстендил са инспирирани и от изобилието на горещите минералните извори в града, високата им лечебност и вярата в безграничните им целебни сили. В традиционната култура изворът е символ на живота и силата. Негови покровители са Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи – богини на плодородието, чийто култ се запазва и през Средновековието.
Постепенно, Християнството свързва празника с църковния празник “Св. Четиридесет мъченици”, празнуван на 9 март на свещения хълм Хисарлъка, календарно най-близък с тържествата за “новия живот в природата”. На този ден е посветен оброкът „Св. Четиридесет мъченици” при скала на хълма Хисарлъка, носи се хляб и се палят 40 свещи. Това е роденият през вековете обичай с техния пламък да се посреща пролетта. Хлябът, символ на новия живот и плодородието, е вдъхновител на редица легенди. Българско поверие гласи: ако първият залък от празничната питка се сложи под възглавницата в нощта срещу 22 март, всеки ще сънува своя бъдещ избраник в живота.
Пролетта носи представата за „магьосница на природата”, която донася първия полъх на южния вятър, топлия слънчев лъч, младостта и красотата. Символ за това е изборът на девойка „Кюстендилска пролет”. Преходът между старата и новата година, свързан с пробуждането на природата в деня на пролетното равноденствие, е представен в ритуал, изпълняван от старата и новата Девойка Кюстендилска пролет. “Старата” пролет предава коронaта и символите на града на “новата”, представящи богатствата на Кюстендилската земя – плодове, вода и пита.


В деня на празника кюстендилци посрещат пролетта на най-високото място на хълма Хисарлъка, като се вярва, че там тя ще дойде най-напред, “ще благослови всички и ще тръгне към града”.
Представените архивни снимки са от фонда на РИМ – Кюстендил от празника през 1967 г., когато всички прояви за първи път се обединяват в единна културна програма “Кюстендилска пролет” и започват да се провеждат по предварително подготвен сценарий. Включени са и снимки от следващите години – 1970, 1972, 1977, 1979 и 1982. Те са дигитализирани със съдействието на Отдел „Култура и духовно развитие” към Община Кюстендил.

Коронясаха Мадлен Манова за “Девойка Кюстендилска пролет“