Род рода не храни, но тежко и горко е на оня, който си ги няма

Милчо Спиров от кюстендилското село Шишковци изпрати до редакцията на вестник “Вяра” писмо с мили спомени за неговия дядо. В увлекателно написания текст Милчо Спиров ще ни запознае със Спиро Крушарски – начетен, умен, дипломатичен – голям авторитет за своето време. Дядото на Милчо Спиров е притежавал уникална дарба – да помирява хората, и кметът често го пращал в различни семейства, за да връща мира и разбирателството в тях.
Приятно четене:

Дядо ми Спиро Крушарски е староселец в родното ми с. Шишковци, Кюстендилска област. Роден е през далечната 1868 г. Той е имал четирима по-малки от него братя, а най-малкият Стоян Алтъна е рисуван неколкократно от Владимир Димитров-Майстора в картините „Жетвар“ 1937 г. и „Жетвар със сноп“ 1938 г.
В младите си години дядо ми е бил с голям авторитет. Макар и от бедно семейство, той е бил обект на наблюдение и от най-богатите моми заради неговото остроумие, начетеност и най-вече за неговата дарба да умиротворява недоразуменията между хората. Така той е успял да се ожени за сестрата на селския чорбаджия Пене Пръчков. Баба Стойна е била с 2 години по-възрастна от него, но пък тя е донесла голяма зестра в семейството с дарове и имот. Родили им се двама синове и една дъщеря, която е починала много млада. Дядо ни, освен със земеделие, е изпълнявал и длъжността пъдар към общината. Работил при няколко кметове, като изпълнявал добросъвестно служебните си задължения.
Много често в патриархалното семейство са възниквали спорове, кавги и разправии. За умиротворяване на тези семейства кметът е изпращал дядо ми, който е бил известен със своята честност и дарбата да помирява враждуващите. С течение на времето хората заради тази негова дарба са го нарекли Шпиро Съдията. Ползвал се е с голям авторитет на неподкупен държавен служител. Майка ми често е разказвала за неговите мъдри постъпки. Неведнъж между нея и етърва й – жената на чичо ми, стринка Мара, са възниквали конфликти от битов характер – за снесено яйце в чуждо гнездо и други дребни причини. Баща ми Стоян и чичо ми Илия са работили заедно полската работа, а вечер разпускали умората с игра на дама, „Не се сърди, човече” или карти. Докато играели, те не взимали под внимание кавгите и разправиите между жените им, понеже така били възпитани. Дядо ми неведнъж е заварвал снахите си в такива дребни спорове.
„Идва при нас, без да повиши тон – спомняше си майка ми, – хваща за ръка кака Мара, а после и мен, удря ни по един бастун по задника и ни предупреждава с напътствени думи. “Вие сте млади и работливи, а какъв пример ще дадете на децата си с тези разправии. Бягайте да си гледате децата и домашната работа, а довечера с тракла на кръста една до друга да играете хоро. Да не се дава възможност хората да приказват, че снахите на Шпиро не се разбират“. (б.а. „тракла“ – изплетен обръч около кръста за игра на хоро на пояс). Баща ти и чичо ти никога не са му правили забележка за постъпките му с нас. В една стая живееше всяко от нашите петчленни семейства – мъж, жена и по 3 деца. Дедо ти спеше в малка соба (стаичка) в старата къща, където държеше парите на цялото семейство. Слагаше ги в шкафче под иконата с кандилцето на Архангел Михаил. Никой от 11-членното семейство не си и помисляше да посегне освен дядо ти.
Той винаги възпитаваше в подрастващите да се изграждат чувства на братски взаимоотношения, взаимна помощ, мир и разбирателство в семейството, за което всеки с поведението си да служи за пример. В резултат на което често споделяше народната мъдрост „Род рода не храни, но тежко и горко е на оня, който си ги няма“.
Днес, близо 100 години след тези събития, се пропагандират чужди за нашето общество норми на поведение, незачитащи семейството като институция. За нас като обикновени хора тези външни идеи са недопустими и исторически необосновани. Да се върнем към здравия разум и здравото семейство. Семейството е мъж, жена и деца – градивната единица на всяка здрава нация. Нека нашето българско потомство живее по братски и споделя съветите на дядо ми.
Милчо Спиров
С. Шишковци, обл. Кюстендил