Изложбата на открито „Духът на Джумаята“ в Благоевград показва фотография, на която пише „Театър“. Снимката е на сградата на читалището, която дълго време е била дом на горноджумайската театрална трупа. Тя връща век назад.

Театър преди електричество

Театър в Горна Джумая (днешен Благоевград) е имало още преди в града да има електричество. Трупата е основана през 1919 г. С газени фенери горноджумайци тръгвали на представление. Оставяли ги отвън и после често спорели кой на кого е. Тогава околийското градче имало около 7000 жители, които се занимавали основно с тютюнопроизводство. Първата постановка е „Лес“, следващата е „Хъшове“.
За това и за още много припомня в 700 страници дългогодишният драматург на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ Елена Илиева. Нейният „Летопис“ е събрал сведения за всички постановки в 100-годишната история на театъра и за всеки един, допринесъл да ги има.
През 1928 година е открита сградата на читалище „Съгласие“, в която в продължение на десетилетия театралната трупа репетира и изнася представления. Поради голяма натовареност на читалището с дейности, за репетиции били свободни вечерните и нощните часове.

Професионален състав и любители

„Летопис“ припомня също, че постановката „Когато гръм удари“ на 29 септември 1944 г. е вече с професионален състав, но малко след това отечественофронтовската власт спира финансирането на театъра и го разформирова. Професионалистите-гости заминават, но местните актьори не се отказват. Обявяват създаването на Горноджумайски читалищен театър „Тодор Чопов“ – на името на актьора (племенник на Гоце Делчев), загинал по време на Септемврийското въстание.
Изнасят представления в цялата област. Театрални салони често са училищните коридори. Чиновете не достигали, затова публиката пристигала и със собствени столове.
Така е до 1948 година, когато е обявен Народен театър-Горна Джумая, субсидиран от държавата. От 1952 година негов патрон е Никола Вапцаров. От 1967 година театърът си има и собствена сграда.
Постановките с по над 50 представления и над 15 000 зрители са нещо обичайно, сочи справка на БТА сред заглавията в “Летопис”. Първата пиеса на трупата – „Лес“, е поставена отново през 1980 г. Тогава има над 80 представления и над 33 000 зрители. Като „Дядо Матей преброява звездите“. Хит е комедията „Вражалец“, поставяна няколко пъти през годините. Постановката от 1981 година има 142 представления и 62 000 зрители. Сред най-гледаните е и „Железният светилник-Преспанските камбани“ от сезон 1962/63 г. Обичайно за Пиринския край, тя е с рекордните 136 представления и 64 000 зрители. Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“ също събира многобройна публика. И камерни постановки като „Пеперудите са свободни“.

Пътуващ театър

Емблематично за благоевградската театрална трупа в дълги периоди от историята й е, че сама е търсила публиката си в градове и села – като пътуващ театър. „Когато постъпих в колектива му, той беше изграден почти изцяло от любители. Трудно беше в началото, но търпеливо понасяхме всичко. Как само се радвахме на всяка премиера. След нея започваха турнетата. Пътувахме много, по цели седмици не се прибирахме у дома. Играехме навсякъде, където има що годе сцена, а в много села и на открито. Връщахме се вкъщи за по няколко дни и пак тръгвахме“. Това си спомня ръководителят на постановъчна част Владимир Христов в публикация в окръжния вестник „Пиринско дело“, открита от БТА. По негов проект е изградена въртяща се сцена за новата сграда на театъра. Тя е една от първите такива сцени в България.

В годините на прехода

Началото на деветдесетте години на миналия век са изпитание и за благоевградския театър. В салоните са само най-верните меломани. Драмите на времето изместват драмите на сцената. Но не и за децата. Пиесата за деца “Приказка за едно коте, една звездичка и още нещо“ от 1992 г. има цели 47 представления и 12 000 зрители.
През 90-те години за привличане на публика е открит кафе-театър.
В няколко поредни години – от 1991 до 1994-та, не са се състояли традиционните театрални празници с най-доброто от сезона. Те са възстановени през 1995 г. с пиесата „Майстори“. В репертоара се завръща класиката.
За сто години постановките са 530.

Признателност

В знак на признателност към всички, дали талант и сърце, за да го има благоевградският театър, до сградата му беше поставена паметна плоча. Отскоро мястото на металната плоча е празно. Неоткраднати остават спомените.

Сезон 2022/23

Започва със „Забелязано в Благоевград“. От екипа на Драматичен театър “Никола Вапцаров” го определят като атрактивен хибрид между театър, социална акция, хепънинг и комедия на реалността. Сто и три години след основаването на местната трупа, артистите се срещат със зрители на неочаквани места, разговарят по актуални и важни за града теми и създават документален театър.