Някогашната учителска стая
  • Кирил Огненски: Някога тук учеха осем пълни класа от по 30 човека, имало е и басейн

  • Днес сградата тъне в разруха, кметът: Ние сме виновни за затварянето му

На 15 септември училищата в цялата страна ще отворят врати за първия учебен ден. Макар и в условията на пандемия, началото на учебната година ще бъде изпълнено с трепет за малки и големи. Дворовете ще бъдат изпълнени ученици, които ще прекрачат прага на учебните заведения с усмивка и надежди за успешна и ползотворна година.

Сградата на някогашното ОУ „Васил Априлов“ в с. Бистрица

Има школа обаче, в които никога повече няма да се чуе училищен звънец и детски глъч. Едно от тях е училището в дупнишкото село Бистрица. В книгата „Малка история на село Бистрица“ на Димитър Зарев откриваме информация за ОУ „Васил Априлов“. По данни на автора първото школо в селото е открито през 1882 година. Девет години по-късно училището с четири класни стаи вече е построено. През 1928-1929 година е разширено с още четири стаи.

Кметът Кирил Огненски в двора на училището

За съжаление обаче училището е закрито преди 9 години. Посетихме ОУ „Васил Априлов“, за да върнем спомена за закритото училище сега на прага на новата учебна година. Гледката е страшна и тъжна. В една от класните стаи за най-малките ученици на първия етаж все още стоят учебници и помагала. Има стара печка и голямо сметало от едно време. Черната дъска още пази спомена за последния учебен ден. С тебешир е написано 31.05.2012 г., а децата не са се посвенили с цветущ език да опишат и спортните си пристрастия.

На дъската все още стои датата.

В учителската стая на втория етаж цари пълен хаос от разпилени и разхвърляни навсякъде бумаги и учебни пособия. Компютърният кабинет, в който някога е имало иновативни уроци, също е страшно опустял. Кметът на селото Кирил Огненски ни показва, че дограмата на сградата е сменена, но напразно. Малко след това училището завинаги затваря врати.

„Аз съм роден през 1973 година и до осми клас съм учил в училището в Бистрица. Имахме осем пълни класа от по 30 човека, като част от тях бяха по две паралелки. Училището беше голямо, имаше и отделна сграда за трудово обучение. Имало е и басейн, за който знам, че е бил ползван от родителите ми и други поколения ученици преди моето. Също така имаше и физкултурна площадка. По времето, когато аз бях ученик, започна и разширяване на училището. Избиха се основите, за да се разшири сградата.

Опустелите коридори на школото, където някога е кипял живот.

За съжаление обаче преди девет години училището беше затворено“, разказа кметът на с. Бистрица Кирил Огненски и допълни: “Мога да кажа, че бившият кмет Васил Бански положи страшно много усилия за запазването на училището. По времето на закриването му имаше 128 деца в училищна възраст, които бяха достатъчни за съществуването му. Повечето от родителите обаче прецениха, че децата трябва да учат в Дупница, и ги записаха в училищата в града. Тогава се наложи сливане на класове, което неминуемо доведе до самото затваряне. Лично моето мнение е, че за закриването на местното училище сме си виновни само ние, хората от Бистрица. Сега стои като една руина“.
През последните няколко години бизнесмени и фирми са проявявали интерес към закупуването на сградата, но до сделка така и не се е стигнало.
„През 2017 г. правихме общоселско събрание по този въпрос. Тогава имаше интерес от страна на един дупнишки бизнесмен, който искаше да купи сградата. С хората от селото се събрахме и обсъдихме какво да се предприеме за това училище. Стигнахме до извода, че е по-добре да се направи нещо и сградата да се продаде, за да не се разруши напълно. Тогава обаче тя беше с такъв статут, че можеше да се продаде, но само ако там се построи нещо, свързано с образование.

Една от стаите на първия етаж, където са се обучавали най-малките.

Сега вече статутът е променен, има си документи и може да се развива всякаква дейност, като не е задължително да е образователна. Към момента сградата продължава да бъде общинска и не е продадена. От време на време се появява по някой, който проявява интерес, но на този етап няма нищо конкретно. Редно е да се направи нещо, защото така продължава да се руши. Това училище е свидно и мило на всеки жител на Бистрица. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това са фактите. Трябва да сме обективни и да признаем, че шансовете сградата отново да стане училище са много минимални, почти невъзможно е“, допълни с тъга Кирил Огненски.
Кметът е категоричен, че липсата на училище е голям минус за селото.
„Бистрица е живо село и сме съвсем близо до града. Хора от други места проявяват страшно голям интерес към закупуването на къщи и имоти тук. И като дойдат, това е едно от нещата, за които питат – дали има училище и детска градина, както дали има обществен транспорт. Така че това е голям минус за нас.

Спортната площадка в двора също е запустяла.

Това, че вече нямаме училище, си остава една болка за хората от селото. Моите деца в момента са на такава възраст и знам какво да е пътуват всеки ден. Навремето, когато аз бях ученик, ставахме 15-20 минути преди първия час, защото ни беше много близо. А сега децата са принудени да стават много по-рано и да пътуват. В зимните месеци, когато времето е лошо, придвижването става още по-трудно. Особено в днешните времена е много важно родителите да имат повече поглед към това какво правят децата им. Преди години, ако някое дете направи беля, все някой познат от селото го види и родителите му разберат, имаше по-голям контрол. Сега децата отиват в Дупница и родителите им не знаят какво правят по цял ден, което ги прави доста неспокойни. За съжаление обаче в момента положението е такова и няма какво да се направи“, завърши кметът на дупнишкото село.

Димитър ИКОНОМОВ