• Отличничката от ОУ “Неофит Рилски” в Дупница е шампионка по ориентиране, посещава уроци по математика, английски език, пиано… и помага на родителите си в магазина

„В нощните състезания сме като светулки“ – каза тя, когато ми описваше своя спорт – ориентирането. После си дадох сметка, че по време на целия ни разговор наистина ми приличаше на светулка, която обаче грее като слънце. Светят очите й, усмивката й, грее цялото й лице.

Никол Емилова Емилова е ученичка в 6-и „в” клас в ОУ „Неофит Рилски“ – Дупница. Класен ръководител й е Кирил Кьосев, а от първи до четвърти клас – Надежда Божкова.

Състезател е в отбора по ориентиране на клуб „Руен-92“ в Кюстендил. Неин треньор е Георги Бургов. Тръгва по състезания първо с баща си още осем-деветгодишна, после става и редовен член на клуба. Минава през участия в категориите „Жени 10“, „Жени 12“ и „Жени 14“.

Спортното ориентиране е спорт, в който от състезателя се изисква да се ориентира в непозната местност сред природата с помощта на карта и компас. Целта е да се открият и посетят в определен ред контролните точки, отбелязани по предварително очертан маршрут, като се избира възможно най-бързият път, наречен вариант. Класирането се определя по времето, за което състезателите са преминали своя маршрут от старта до финала, преминавайки през всички контролни точки. Състезанието проверява уменията за навигация, концентрация и бягане на състезателите. Нужно е високо равнище на физическа дееспособност и добра скорост на бягане. Състезателите тръгват през не по-малко от една минута и получават картата си известно време след старта.

Никол участва на средна и дълга дестинация, в класическо, нощно и ски ориентиране. Голяма школа за нея са и паралелните й тренировки в Спортен клуб по биатлон в Сапарева баня.

Почти всеки уикенд с малки изключения Никол е по състезания. Трупа опит и награди… Справя се отлично и вече я канят в по-големи отбори в София и в Благоевград. „Колко е мъничка, си помислих, а толкова медали е заслужила!“ Правя снимки на медалите и се удивлявам – та те са от цялата страна, има отборни, индивидуални, национални и международни. Освен от различни отбори в страната, състезанията се организират и от Българската федерация по ориентиране. Всеки отбор участник събира точки, а при определен брой се връчва купа. В семейството на Никол и това на чичо й има общо три купи. И двете семейства в пълен състав упражняват този спорт.

Първият й медал от индивидуално участие е от СКО „Маратонец“ – Пазарджик през 2018 година. И оттогава медалите се трупат и чертаят една успешна спортна пътека, която явно изглежда гладка и равна, но само хора спортисти знаят какво означава това. Огромно желание, силна воля и сериозна организация на времето, с което разполага. Защото Никол е и ученичка. Освен че ходи на училище редовно и е отличничка, тя посещава и уроци по математика, английски език, школата по пиано при Яна Чинова. Участва и във вокалната група „Рила Войс“ в училището с музикален ръководител Таня Камбурова. С изненада разбрах, че пише стихове и рецитира прекрасно… (Можете да видите нейни изпълнения в канал You Tube и в сайта на училището.)

На въпроса ми кога си почива и играе, Никол отговори, че не обича да си губи времето с безцелни занимания. Приятели има, а в състезанията се запознава с интересни личности… Там участват хора в различни възрасти, каза тя – от най-малки деца с родителите си, до много възрастни – на повече от 75 години… Така в Юндола се запознава и със Станимир Беломъжев – български състезател по ски ориентиране и ски бягане, трикратен европейски шампион и световен шампион. И въпреки цялата й заетост – училище, уроци, репетиции, тренировки, състезания, това прекрасно момиче доброволно помага и в магазина на родителите си, понякога до късно вечерта. Разказва колко й е интересно, смята, че има ли желание, човек намира време за всичко! Тя е едно щастливо дете, надраснало възрастта си, отрано ориентирано в живота, и следва с усмивка своя път…

Трябва да си много упорит и организиран, много витален и амбициран, за да постигаш всичко това! Дали спортът си казва думата?! Защото възпитава дисциплина и отговорност. Дали домашното възпитание й е дало всички тези качества?! Защото безценен е примерът на родителите! Убедена съм – има го и едното, и другото!

Върви напред, слънчево момиче! Откривай котите пред себе си, превземай все така упорито върховете в живота си! Ние, твоите учители, се възхищаваме на трудолюбието ти.

Гордеем се с теб, Никол!

 

Мариана Александрова