Нейният бивш ученик ГАБРИЕЛ Лобутов и синът й Валентин онагледяват чувствата с нестандартни илюстрации

Инструментали на Гери Мур са вдъхновение за книгата “В самотата на нощта”

Павлина Добрева е сред новите имена на поетичния небосклон в Дупница. Тя е преподавател по български език и литература в ОУ “Неофит Рилски”. Наскоро излезе от печат третата й стихосбирка “В самотата на нощта”.

 

Светлана ВИДИНСКА

Г-жо Добрева, в ръцете си държите третата си стихосбирка “В самотата на нощта”. С какво е по-различна от предишните две?

Предишните ми книги са “Самиздат”, защото ги правих сама. Двете ми първи стихосбирки бяха в малък тираж, за приятели. Тази книга е официално издадена – с номер, цена, редактор и всичко, което трябва на една книга, за да е тя – така да се каже, истинска!

Откъде идва заглавието на стихосбирката?

Заглавието и на трите ми книги си играе с думата “самота”. Първата – “Самотници на своето време”, е за мен и баща ми. Метафората е, че и двамата не се чувстваме част от времето, а някак встрани от нещата. Втората книга е със заглавие “По-самотният път”, тук акцентът е, че пътят на твореца е по-самотен винаги. Третата и нова моя стихосбирка носи заглавието “В самотата на нощта” и визира онези тъмни части от денонощието, когато човек е сам и “пише “душата си! Самотата е метафора на творчеството, не съм самотен човек в реалността.

Бихте ли ни разказали повече за художественото оформление на книгата. Редом със стиховете, в нея откриваме илюстрации.

Много се гордея,че в трите ми книги участват най-близките ми хора. В тази книга илюстрациите са на сина ми Валентин. Той е изключително талантлив, наследство от баща си. Радвам се, че точно той направи книгата по-красива. А корицата я направи мой бивш ученик, вече и много добър приятел – Габриел Лобутов.

Как станахте поетеса? Вие ли избрахте поезията или тя – вас?

Поезията е душа и живот. Всеки, който е надарен с повече чувствителност, е склонен да “излива” върху листа емоциите си. Но все пак мисля, че Бог ни дарява с таланти, неслучайно се наричат дарования.

Вие сте учител по професия. А кои са вашите “учители” в лириката?

Лириката в България е като в Русия – силна, с големи имена, които стоят здраво на поетическия небосклон. Мога да кажа, съм се учила от всеки поет, който ме е докоснал… От класиците – Вапцаров, Смирненски, Яворов, Гео Милев… всички, май. От поетите на младостта ми – Павел Матев, Евтим Евтимов, Дубарова…. много са. А от съвременните поети – Николай Владимиров, Росен Карамфилов, Кристина Митева, Петър Чухов, ох… доста са. Днес има невероятни поети.

Румен Леонидов казва, че поезията е самотно изкуство, бутиково изкуство, което не е за всеки. Така ли е според вас?

Абсолютно съм съгласна, още повече, че ценя много Леонидов. Да, поезията не е за всеки. Тя е елитарно изкуство и даже в университета ни казваха, че от всички видове изкуства тя е на върха.

Кой момент е най-трудният при писането на стихове? Началото, все още празният лист, или необходимостта да споделиш някаква дълбоко лична емоция?

Нищо не ми е трудно. Пиша бързо и без поправки, като порив е. За съжаление много стихове идват в ума ми, но не ги записвам и… остават само там. Голяма част от стиховете си пиша на фона на музика, особено на песните и инструменталите на Гери Мур. Това, което изплаква китарата му, аз го записвам – така, както съм го преживяла.

Кога се раждат вашите стихове – денем или нощем? Предизвикани ли са от конкретно събитие, човек?

Писала съм в различни часове на деня и нощта. Винаги има човек или събитие, или поне емоция за нещо.

Модерна ли е поезията днес? Стиховете вписват ли се в новите времена или са като антики, които носят дъх на носталгия?

Има страшно модерни неща, но поезията преди и сега има нещо общо – и това е чувството.

Вие самата имате ли любима книга? Такава, която препрочитате отново и отново?

Стиховете се четат бързо, но могат да се четат пак и пак, и пак… А книга, която харесвам!? Последните “хитове” в българскат литература – “Живот в скалите”, “Глина”, романът “Колене” на Карамфилов…

Следите ли културният живот в Дупница в момента? Какво е мястото на поетите в него?

За съжаление в Дупница почти няма културен живот. Поетите!? Какво да кажа… На конкурси за красота не винаги ходят най-красивите жени. Така е и в изкуството. Има нарочени поети, художници, а всъщност има по-добри, но те не желаят да се изтъкват и влизат в тези среди. Не знам, със сигурност има качествени поети в Дупница, но не ги познавам.

А младите хора четат ли поезия?

Някои – да! Малко са.

Извън поезията, какво ви носи радост и удовлетворение?

Много неща – музика, тренировки, походи в планината, танци, разговори, разходки, пътуване, време с близките ми, екстремни преживявания…

Ако можехте да изберете епохата, в която да живеете и творите, това щеше да е…

19-ти век със сигурност!

Казват, че истинските неща се виждат със сърцето. Какво ще пожелаете на “виждащите”?

Да вярват, че това което виждат е добро. Да се стремят да виждат само хубавото и да предават позитивни мисли и енергия на все още “невиждащите”.

време

убива бавно

всичко хубаво в нас

краде от сънищата ни

от чувствата, от болката

разкъсва ни

посчва грешната посока

затрива ни, унищожава ни

без милост

оставяйки следи неизлечими,

убиец – най-висока класа

а всъщност – жалка относителност

***

безглаголно

отровно слънце

жестоко небе

свирепи нощи

безмълвно поле

тревите остри

дървото без цвят

водите сухи

реките без бряг

очи безмълвни

пропити от грях

безлунни нощи

ранени звезди

догарящ огън

неспрени стрели

дълбоко дишащ

вулкан от души…!

***

остави ми отворена врата

посипани със сълзи снимки

разпръсната във въздуха тъга

остави ми начупена на хиляди парчета

обич…

как да я сглобя?

остави ми куп вещи

напомнящи за теб

и напоена с твоя мирис къща,

разлята сол, нападали листа,

петна от слънце…

как да се спася?