95 години Читалище „Светлина 1927”

В старите български къщи огнището е било центърът, който е обединявал семейството. Около него членовете му са се събирали вечер, за да разкажат за деня си, да почетат от някоя книга и да почувстват онзи дух на заедност и сплотеност със своите близки.
В един по-голям план, в рамките на населените места са се създавали читалища, чието предназначение е било подобно – да обединяват хората и да обогатяват тяхната култура и просветност.
Едно такова читалище, създадено през далечната 1927 година и днес продължава да реализира онази изначална идея в нейния най-чист и изпълнен с любов към българщината вид. Гостувам на Читалище „Светлина” в с. Бистрица и се срещам с неговия председател Явор Тодоров и секретаря Силвия Начева. С гордост ми показват обновените помещения, които преди време са били съсипани заради течове от покрива. Библиотеката и репетиционната зала вече са светли и уютни. Целият книжен фонд е бил складиран в една от стаите, а сега прецизно е разпределен и подреден върху красиви етажерки. С благодарност разказват за помощта на Община Дупница, на жителите на селото и на местните фирми.
Председателят на читалището Явор Тодоров ми разказва за неговата история през годините:
– Създадено е на 11.09.1927 година. Жителите се събрали в училищното помещение и под председателството на учителя Страшимир Петров обсъдили възможностите за събуждане на интерес у населението към четенето и просветата. Взели решение да се създаде читалището като средище на такава културна и просветна дейност. 24 души учредили новата институция, а за неин председател бил избран учителят Страшимир Петров. Съставът на ръководството и Уставът били изпратени на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за одобрение, като общинския кмет Христо Велев лично поставил резолюция на документите, с която удостоверил честността и благонадеждността на избраното ръководство.
-Г-н Тодоров, преди няколко години Вие издадохте и книга за историята на читалището в с.Бистрица. Разкажете ни малко повече за работата му.
– Читалището е създадено като средище на духовния живот. В него е била учредена безплатна библиотека и читалня. Провеждали са се публични сказки, народни четения, литературно-музикални вечеринки, театрални постановки. Създадени са църковен и светски хор. През 1932 г. читалището почти преустановява дейността си поради липса на средства, но през 1938 година то отново е учредено. Библиотеката отначало се е намирала в сградата на училището, след това е била и в няколко частни къщи. През 1965г. е преместена в новата административна и кооперативна сграда, където се намира и в момента.
-Това ли е първата просветна институция в село Бистрица?
– Всъщност първата просветно-културна работа се провежда от Бистришкото общообразователно дружество „Христо Ботев”, създадено през 1920 година. То първо организира четения, песни, декламации и театрални постановки.

Днес читалището в село Бистрица е едно от най-активните в цяла Югозападна България. Дейността му е богата, а децата и младите хора, които се приобщават към инициативите му са изключително много. Секретарят Силвия Начева е млада жена, която възприема работата си като мисия и призвание, а не просто като трудова дейност. С много любов тя работи с децата от селото – както групово, така и индивидуално. Креативността й намира начин за провеждане на инициативи дори и в условията на пандемията от предишните две години. Тъй като не можела да събира децата в група, тя се занимавала с всяко едно поотделно по предварително изготвен график. С умиление си спомня за опашката от дечица, които търпеливо изчаквали реда си , за да изучават поетични творби и да се учат да ги декламират. Продължавам разговора си с нея.
-Г-жо Начева, кое ви мотивира да влагате толкова любов и усърдие в работата си?
-Мотивира ме обичта ми към децата, към традициите ни, към книгите. А също така и желанието ми да създадем общност, която заедно да посреща и празниците, и трудностите. Много ме радва интересът на младите хора – от децата в детската градина до тинейджърите – както към мероприятията, така и към книгите в библиотеката.
-Разкажете ми малко повече за дейността на читалището.
– Сформирахме няколко клуба: „Клуб на талантливите деца на Бистрица” за деца от 10 до 14 годишна възраст, в който децата се учат да рецитират стихотворения; „Клуб за песни, танци и игри Бистричанче” за деца от 4 до 10 годишна възраст, в който те се учат да рецитират, да пеят, да танцуват народни хора и да участват в игри като тези, които са играли техните баби и дядовци; „Театрален клуб” за младежите. Те с радост пресъздават различни обичаи и традиции от бита на нашето село. Досега имат няколко изяви на сцена и пожънаха голям успех. Към читалището има сформирани женска и мъжка фолклорни групи. Участваме активно и в много от мероприятията, организирани от Община Дупница.
– Кои са най-интересните мероприятия, които сте организирали?
– Много са, но ще се опитам да разкажа накратко за някои от тях
С големите момичета правим кратки рецитали по случай по-големите църковни празници и ги записваме в храм „Възнесение Господне” в селото. Благодарна съм за подкрепата, която срещаме от Църковното настоятелство. С момчетата от селото направихме коледарска група, която обиколи цялото село на Коледа и разпръсна празнично настроение сред всички жители.
По-рано през декември направихме и благотворителен коледен базар и концерт под надслов” Да помогнем на Оги”. В него взеха участие деца от 4 до 18 – годишна възраст, които рецитираха стихотворения и пяха песни, а коледарите пресъздадоха обичая коледуване. В ролята на домакините влязоха кмета на селото и неговото семейство. Накрая празника завърши с изпълнения на фолклорните групи към читалището.
Първата пиеса, която представиха децата от театралния клуб беше „Бабин ден“ . Освен забавлението, подготовката на постановката им помогна да научат много и за обичаите, свързани с празника. Поради ограниченията, наложени от противоепидемичните мерки постановката беше записана и качена на страницата на читалището.
По повод втори февруари – Петльовден, направихме онлайн четене на разкази за този празник.
Втората театрална постановка беше посветена на Трифон Зарезан. На центъра на селото, пред читалището децата за първи път играха пред публика и вълнението им беше огромно. Цялото село се събра на празника на лозаря и винаря. Имаше дегустация на вино, коронясахме най-добрия винопроизводител. Играха се кръшни хора, фолклорните групи пяха песни. И за пореден път бистричани доказаха колко са съпричастни с чуждото нещастие, защото по време на празника имаше благотворителна скара. Събраната сума беше дарена на семейството, чийто покрив изгоря – сем. Йончеви.
На 19.02. за първи път организирахме състезание по лъвски скок. След приключването на рецитала, посветен на Апостола на свободата, в който отново се включиха над 20 деца, момчетата от селото направиха състезание по лъвски скок. Отново центърът на селото беше изпълнен с хора.
Момичетата от клубовете към читалището през целия месец февруари изработваха мартеници, които на първи март баба Марта занесе в детската градина, магазините и кметството.
Благодарни сме за подкрепата на кмета на селото – г-н Кирил Огненски, който винаги се отзовава и ни оказва съдействие при всяка необходимост.
До момента пиесата с най-много участници е „Прошки“. Децата я изиграха на Сирни Заговезни и в нея взеха участие 12 младежи, които с много хумор пресъздадоха ритуала „Прошки”. Имаше свекърва, свекър, кумове, синове, снахи. Направихме и ритуала „Хамкане на халва”. Публиката се смя с глас през цялото време. След пиесата на сцената се качиха най-малките деца, които рецитираха стихове, посветени на майката и на освобождението на България. Накрая празника завърши с хоро около огъня – „Поклади“.
-С какво се включват най-малките деца от селото?
-Читалището активно работи и с детската градина. За деня на детската книга по-големите момичета четоха приказки на малчуганите. След това в седмицата на гората децата от читалището засадиха 3бр. фиданки в двора на детската градина. На Велики четвъртък боядисвахме яйца с най-малките дечица. По-късно всички клубове се събраха в Младежкия клуб и боядисаха 80 яйца, събрани при обиколката на Лазаровден. Тогава 25 лазарки обиколиха цялото село, пеейки и наричайки за здраве.
-Предполагам, че възпроизвеждането на ритуала „Лазаруване” е било вълнуващо както за децата, така и за хората от селото.


-Наистина беше много вълнуващо за всички. Още рано сутринта децата се събраха в читалището и облякоха красиви носии. Най-малката лазарка беше на 4 г., а най-голямата – на 16г. Тръгнахме през селото, като първо ги заведох в църквата, за да си запалим свещички за здраве. Децата през цялото време пееха лазарски песни и когато хората ни чуеха, веднага ни канеха в домовете си. Много често най-малките ме питаха: „Госпожо, защо хората плачат“, а аз им обяснявах, че това са сълзи на радост. А относно това госпожо – за тях понякога съм госпожо, друг път Силве, а понякога дори и мамо. Аз обожавам тези деца и те ми отвръщат със същото. Понякога, разказвайки за тях ги наричам моите деца. И така, по време на обиколката децата събраха яйца, лакомства и пари. Събраните 208 лева родителите решиха да заделят за закупуване на народни носии, защото за най-малките деца в читалището няма носии и се наложи да вземем на заем от детската градина. Така родителите направиха дарителска кутия, която беше поставена на сцената на следващото мероприятие, което беше направено за първи път – „Хоро на мегдана“ . То се проведе на 25 април – втория ден на Великден. В него отново взеха участие всички самодейци – от най – малките до най-възрастните. Пяха се песни, играха се хора, имаше конкурси за най – красиво и най-здраво яйце. Това беше и първата изява на жените от клуба по народни танци към читалището. Също така и децата от клуба за песни танци и игри Бистричанче за първи път играха хоро пред публика. Стана наистина един празник.
-Как намирате време и сили за всичко това?
-Организирането на тези мероприятия наистина изисква много време и усилия – започвам от написването на сценария, преминавам през множество репетиции и накрая завършвам с провеждането на съответното събитие. Но за мен всяка отделена минута си заслужава, защото в очите на хората от селото виждам възторг от това, което правим. Чувам коментарите им, че такива неща не са се случвали досега и това ми дава сила и мотивация за още повече работа. Но само дърво гора не прави! Така и аз не съм сама – помагат ми всички талантливи деца и техните родители. С огромно удовлетворение виждам как младежите забравят и телефоните, и другите дигитални устройства и с хъс и интерес се впускат в изпълнението на всяка една задача.
-Кое според Вас носи успех на всичко, с което се захващате?
– Безспорно това са обединените усилия на хора и институции. Работим много добре и получаваме подкрепа както от ръководството на Община Дупница, така и от кмета на селото, от църковното настоятелство, детската градина и всеки един жител на селото. Изключително сме благодарни за помощта на Община Дупница във връзка с предоставянето за ползване и ремонта на Младежкия клуб, в който се правят всички репетиции.
-Какво предстои през следващите месеци?
-Сега предстоят редица изяви на самодейците, но може би една от най-мащабните ще бъде отбелязването на 95-тата годишнина от създаването на НЧ“Светлина 1927“, за която сме започнали подготовка още от сега. Предстои ни и организирането на етнографска сбирка, за която ще имаме нужда от съдействието на жителите на селото. Но мероприятието, което предстои най-скоро е традиционната земляческа среща – събор, която ще се състои на 2 – ри юни – Възнесение Господне, наричан още Спасов ден. В празничната програма участие ще вземат децата от клубовете към читалището, жените от танцовата група, фолклорни състави от с. Бистрица, с. Самораново, с. Яхиново, гр. Дупница, мъжка фолклорна група „Ограждена” от с. Първомай, община Петрич. За доброто настроение на гостите ще се погрижи оркестъра на Ивайло Фильов. Надяваме се и предстоящите събития да зарадват жителите на селото и техните гости.
Тръгвам си от срещата с Явор Тодоров и Силвия Начева, изпълнена с ентусиазъм. Защото любовта към това, което правят се предава на всеки, който се докосне до него. Дори и само чрез един разказ. Това, което наистина ме развълнува е усещането за принадлежност към общността, създадена около и чрез читалище „Светлина”. По дефиниция общността е живот в сътрудничество и отговорност. Именно това струеше от разказа на моите събеседници – хората от селото, заедно, обединени, всеки поел своята отговорност за добруването на другите. Каква е ползата от такъв живот? Със сигурност по-добро здраве и чувство за удовлетвореност, породени от усещането за принадлежност и за социална връзка. А това води до създаването на общи ценности и цели и до превръщането на дните ни в по- смислени и по-пълноценни. И там някъде, в центъра на този живот е „огнището” – местното читалище, превърнало се в извор на вдъхновение за малки и големи.

Честит 95 –ти юбилей в аванс на
читалище „Светлина 1927” и на всички,
които са част от него!

Даниела ПЕТРОВА